Г като глутаминова киселина

1

GABA, аминокиселини, гама-аминобутирична киселина, глутаминова киселина, заменими аминокиселини, прекурсор на GABA, прекурсор на гама аминобутиричната киселина, пшеничен глутен, суплементи, суровина за синтеза на глутамин

Глутаминовата киселина е една от 20-22-те протеиноизграждащи аминокиселини. Тя спада към заменимите аминокиселини, като кодоните й в човешката ДНК са GAA и GAG. В организма, храната и хранителните добавки тя се среща в чист вид или под формата на карбоксилатни аниони и соли, наречени глутамати.

Основната функция на глутаминовата киселина при човека е свързана с нормалното протичане на мозъчните процеси, стимулиране на обучителните процеси и паметта, и дори повишаването на коефициента на интелигентност (IQ)! Приемът на глутаминова киселина е важен и за бодибилдърите, тъй като тя е прекурсор на GABA (гама аминобутиричната киселина), която стимулира естественото производство на хормона на растежа и помага за изчистването на мазнините. В допълнение, глутаминовата киселина предпазва от мускулна дистрофия и осигурява оптималните мускулни съкращения.

Глутаминовата киселина е извлечена за пръв път от пшеничния глутен (чието име носи) през 1866 г. от немския химик Карл Хайнрих Ритхаузен. Между 30% и 35% от протеина в пшеницата се пада именно на глутаминовата киселина, ето защо пшеничния глутен е основна суровина за производството и на глутамин, който е дериват на глутаминовата киселина. 95% от постъпващия с храната глутамат се метаболизира още през първото преминаване през червата.

Биосинтез

Глутаминовата киселина се синтезира в организма от аминокиселините аланин или аспартамова киселина (аспартат), които взаимодействат с важния посредник в Цикъла на лимонената киселина, алфа-кетоглутарат. В резултат, от аланина се получава пируват и глутамат, а от аспартата – оксалоацетат и глутамат.

Пируватът и оксалоацетатът са ключови компоненти на клетъчния метаболизъм и служат като суровина или посредници в процесите на гликолизата, глюконеогенезата и Цикъла на лимонената киселина.

Гликолиза

Метаболитният процес на превръщането на глюкозата в пируват. Освободената от него енергия служи за формирането на високоенергийните, захранващи клетките съединения аденозин трифосфат (ATP) и редуцирания никотинамид аденин динуклеотид (NADH).

Глюконеогенеза

Метаболитният процес за производство на глюкоза от невъглехидрати като пируват, лактат, глицерол, глюкогенни аминокиселини и отпадни верижни остатъци на мастните киселини.

Глутаматът пък играе важна роля в изчистването на организма от излишния или отпадъчен азот, като е посредник при изчистването на амоняка чрез уреята, посредством процесите деаминация и трансаминация.

Какво върши глутаминовата киселина?

• Изгражда човешките протеини, включително и мускулните протеини


• Прекурсор на гама аминобутиричната киселина (GABA) – невротрансмитерът, който стимулира секрецията на хормона на растежа (HGH) и подобрява метаболизма на мазнините и изчистването им


• Суровина за естественото производство на глутамин


• Тъй като секретът на простатната жлеза е с високо съдържание на глутаминова киселина, приемът й спомага за лечението на доброкачественото уголемяване на простатата (доброкачествена простатна хиперплазия)


• Важен участник в нормалния метаболизъм на захарите и мазнините


• Спомага за пренасянето на калия през кръвно-мозъчната бариера


• Мозъкът използва глутаминовата киселина като гориво за функционирането си


• Превръщането на глутаминовата киселина в глутамин е единственият начин за детоксикирането и изчистването на отпадъчния амоняк от мозъка


• Използва се за лечението на мускулна дистрофия, епилепсия, умствено изоставане, язви и хипогликемична кома


• Участва в  лечението на разстройствата на личността


• Използва се за справянето с поведенческите разстройства при децата

 

Най-добрите хранителни източници на глутаминова киселина

Животински източници: Пилешко и пуешко меса, червено месо, риба, яйца, млечни продукти

Растителни източници: Соя, тофу и соев протеин – изолат и концентрат и останалите богати на протеини зърнени и бобови култури, включително всички видове пшеница, различните видове боб и леща.

Хранителни добавки: Препоръчителният суплементен дневен прием на глутаминова киселина е между 500 мг. и 2000 мг. При наличието на заболявания на бъбреците и черния дроб, както и при някои неврологични заболявания, приемът на глутаминова киселина може да доведе до усложнения, поради което задължително трябва да се консултира предварително с лекар.

Г като глутаминова киселина