
На какви важни уроци за суплементите може да ни научи опита на пещерните хора
Хората, населявали праисторическите времена на нашата планета със сигурност са били страшни късметлии поне в едно отношение – храните, които са консумирали са били с чистота и качество, несравними със стандарта на съвременните продукти. Днес дори и най-големите педанти, които се стремят да се хранят здравословно, пак няма как да избегнат на 100 процента влиянието, което оказва върху модерното земеделие и скотовъдство използването на хилядите химикали, пестициди, антибиотици, хормони и т.н. Тъжно, но факт е, че с всяко изминало десетилетие менюто на човека започва да обеднява все по-прогресивно откъм ценни и незаменими вещества. Да вземем за пример месните продукти. Отдавна не е тайна, че месото, което се добива да речем от телета, захранвани с зърнени култури (каквато е масово разпространената практика) е в пъти с по-ниско съдържание на омега-3 мастни киселини и линолова киселина (CLA), от месото, което дават животните, консумиращи свежа трева.

Подобен проблем възниква и с много от плодовете и зеленчуците, които се произвеждат в различни части от земното кълбо и се съхраняват замразени в продължение понякога на цели седмици преди да достигнат до сергията на пазара или в магазина. Замислете се колко от витамините и минералите на една ябълка например ще успеят да се съхранят непокътнати по време на нейното „околосветско пътешествие“. Всъщност отговора на този въпрос донякъде вече е даден. При изследване на Journal of the American College of Nutrition американски учени се заели със задачата да сравнят хранителния профил и стойност на 43 различни вида плодове и зеленчуци, произведени в периода между 1950 и 1999 година. Резултатите установили, че колкото по-късно във времевата ос били добити плодовете и зеленчуците, с колкото по-малко съдържание на витамини, минерали и протеини били те. Освен това, реколтите от края на 90-те години имали в своя състав и доста по-малко от други ключови вещества като калций, фосфор, желязо, рибофлавин и аскорбична киселина – все нутриенти, без които човешкото тяло изключително трудно може да достигне своя максимален потенциал за развитие.

За сравнение – нашите предшественици, пещерните хора, са се хранили с много по-малки количества месо, зеленчуци, корени, ядки и плодове, но тези дарове на природата са били толкова чисти, че са успявали им набавят богати дози омега-3 мастни киселини, алфа-липоева киселина, цинк, магнезий, карнитин и витамин В3. Нищо чудно, че заредени с такива горива, праисторическите хора са успявали да издържат на своите ежедневни ловни гонитби и на физически активния си живот, в който рядко са сядали или лягали някъде за повече от няколко кратки часа. За щастие, като своеобразна компенсация за разликата между хранителните профили на продуктите тогава и сега, през последните десетилетия на пазара се появиха много здравословни суплементи, съдържащи в концентрирана форма точно онези споменати в този текст вещества, които вече се намират в все по-малки количества из храните, но за сметка на това са абсолютно незаменими за всеки, особено активно спортуващ човек:
Витамин В3 – витамин, който се грижи за здравето на костно-мускулната система и улеснява постигането на видими физически промени в композиция на тялото
Омега-3 – мастни киселини, които са критични за работата на мозъка, поддържането на оптимални нива на серотонин и намаляването на вътрешните инфекции
Алфа-липоева киселина – натурално средство за детоксикация и възстановяване на тялото.
Карнитин – стимулира засилено изгаряне на телесните мазнини и свежда до минимум щетите, нанесени върху мускулите по време на интензивните физически натоварвания
Цинк и магнезий – подпомагат здравословния дълбок сън и повишават естественото производство на тестостерон в тялото
На какви важни уроци за суплементите може да ни научи опита на пещерните хора
Няма коментари:
Публикуване на коментар