“Непопулярните”: Авокадо

Някои го считат за зеленчук, тъй като най-често се добавя към салати, но авокадото е плод на дърво, характерно за Централна и Северната част на Южна Америка. В Европа пристига през 17-ти век и днес се произвежда във всички страни с тропичен и субтропичен климат.

Цветът на кората на авокадото варира в различни нюанси на зеленото до кафяво-зелен, а вътрешността е жълтеникаво-зелена. В сърцевината си има една семка, която заради големината си се бърка с костилка. Размерът на авокадото може да варира според сорта, като за Европа е най-популярен сорта „Хас” (“Hess”) с тегло на плода 150-200 гр. (има сортове достигащи и до 1 кг!) и характерен тъмнопурпурен цвят (когато е узряло).

Въпреки че може да си го купите от всеки магазин за плодове и зеленчуци, наблюденията ми са, че авокадото не е много популярно и не попада често на нашата трапеза, от което (както ще разберете след малко) само ще загубим.

 

 

ХРАНИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ

Авокодото съставлява 70-75% вода, около 10% въглехидрати, 15% мазнини и 2% белтъчини. От въглехидратите само 1% са смилаеми (захар и нишесте), останалите са растителни фибри, които нямат хранителна стойност.

След маслините авокадото е най-богатият природен източник на мононенаситени мастни киселини. Поради всичко това се усвоява бавно, насища и дава енергия в малки количества и без покачване на кръвната захар, респективно инсулина (гликемичният индекс е 1). Подходящо е както за спортисти за енергия, така и за диабетици и хора, страдащи от хипогликемия.

В авокадото има над 20 витамини, минерали и други съставки. Много добър източник е на витамин К (26% от дневните нужди в 100 гр.) и калий (500 мг в 100 гр.). Съдържа още умерени количества от витамините В5, В6, В9 (фолиева киселина), С и Е, като минералите мед и желязо.

 

ЗДРАВОСЛОВНИ ПОЛЗИ И РИСКОВЕ

Според изследване на Jas Holler от Университета в Копенхаген, публикувано в Journal of Microbial Chemothreapy, авокадото може да замени антибиотика. В него се съдържа вещество, което унищожава бактериите. Всъщност, изследователят не е открил „топлата вода” – чилийците от години използват листата му за предпазване от инфектиране на рани (бактериите са най-честата причина за инфекции и усложнения).

Лечението на Holler дало най-добри резултати когато авокадото се комбинира с антибиотици, но идеята му е да се използва за създаване на лекарство за борба с бактериите, които засега не се въздействат дори и от антибиотици.

Авокадото има и силни антиоксидантни свойства. Това не се дължи толкова на витамините и минералите в него, колкото на съдържащите се антиоксидантни и противовъзпалителни феноли. По този показател авокадото изпреварва популярните в това отношение малини и портокали.

В 100 грама авокадо има и около 80 мг от фитостерола бета-ситостерол, който поддържа нивата на холестерол в кръвта.

Крие ли някакви рискове консумацията на авокадо? Те едиствено са свързани с възможни алергични реакции. Ако сте алергични към латекс, най-вероятно ще се алергични и към авокадо.

 

КАК ДА ИЗБИРАМЕ, СЪХРАНЯВАМЕ И КОНСУМИРАМЕ АВОКАДО

Преди това трябва да го вземете от магазина, а за целта трябва да знаете няколко неща.

Авокадото узрява и презрява бързо, затова е добре да го купите зелено. Кората трябва да е без наличие на черни петънца и вдлъбнатини. След като го вземете на стайна температура узрява за около седмица. Щом цветът на кората стане леко кафяв, а плодът е мек на натиск, значи е готово за консумация. В това състояние може да се замразява или съхранява в хладилник до седем дни (ако не е нарязано иначе до 1 ден). Не съхранявайте неузряло авокадо в хладилника, защото няма да узрее.

Някои сравняват вкуса на авокадото с вкуса на маслини, лешници, сварен жълтък и масло. Според мен няма почти някакъв вкус т.е. дори и да е сходен с тези храни е доста по-слаб. Но точно заради това може да се комбинира лесно с почти всяка храна и както маслото й придава аромат и плътност.

Поради това, че е богато на омега-6 мастни киселини, ако искате да запазите някакъв здравословен баланс между омега-3 и омега-6 (от 1:1 до 1:4) е добра идея да го комбинирате с риба или ленено семе.

Консумира се сурово – така е по-полезно, а и след термична обработка нагарча. Може да бъде пасирано или нарязано в сандвичи и салати. Както казах – комбинира се успешно с почти всички храни т.е. може да го добавите към всеки сандвич, салата или друго ястие. Може би най-известната рецепта с авокадо е салата „Гуакамоле” (може да се ползва и за сос), затова ще ви предложа нея, а Вашите предполжения за консумация на авокадо ще очаквам в полето за коментар.

 

Салата „Гуакамоле”

Необходими продукти:

• 1 бр. авокадо (около 150 гр.)


• 1 обелен домат, почистен от семките


• 1 скилитка счукан чесън


• 1 с.л. лимонов сок


• 2 с.л. ситно нарязан магданоз


• ½ ч.л. кимион


• сол на вкус

Начин на приготвяне:

Пасирайте обеленото и нарязано авокадо с вилица. Прибавяте останалите продукти до получаване на хомогенна смес. По желание може да се добавят и ситно нарязани люти чушки. Получената салата има следната хранителна стойност:

• Белтъчини: 3 гр.


• Мазнини: 24 гр.


• Въглехидрати: 5 гр.


• Фибри: 10 гр.


• Калории: 250

“Непопулярните”: Авокадо