четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Шон „Flexatron” Родън – някогашният ямайски кльощавелко, който смая всички със своето трето място на Mr. Olympia 2012




Шон „Flexatron” Родън – някогашният ямайски кльощавелко, който смая всички със своето трето място на Mr. Olympia 2012





Парадоксално тази година като че ли най-голямата битка в конкурса Мистър Олимпия беше не за първото, а за второто място. Докато Фил Хийт отстояваше с широка усмивка своя статус на фаворит, Кай Грийн и Шон Родън демонстрираха нагледно какво представлява мъжката конкуренция между двама истински  титана в съвременния бодибилдинг. И макар в крайна сметка солидният опит на „Хищникът” Кай да се оказа решаващ за спечелването на второто място, Шон Родън също си тръгна от Лас Вегас с много високо вдигната глава и широкоплещести рамене, натоварени с хилядите симпатии, които той си заслужи от страна на феновете на бодибилдинга по цял свят.



Шон Родън се ражда на 2 април 1975 година в слънчева Ямайка. Като дете този кльощав пъргавелко с майсторство финтира всички треньори по лека атлетика, които се опитват да го привлекат към своите школи, тъй като за него съществува един-единствен спорт – футболът. С напредването на годините тичането след кожената топката постепенно обаче отстъпва място на новопоявилата се голяма страст в живота на Шон – бодибилдинга. В преследване на мечтата си да стане един от най-велите бодибилдъри на своето време, през 1990 година Родън се мести да живее в Щатите, а малко след това получава и американско гражданство, което му позволява да се състезава на най-високото професионално ниво в бодибилдинга. Повратната точка в кариерата на Шон Родън настъпва през 1992 година, когато благосклонната съдба го среща с бившия  Mr. Universe -  Yohnnie Shambourger. Именно този фитнес гуру помага на бъдещия подгласник в Мистър Олимпия да създаден едно от най-изваяните и мускулести тела, който професионалната бодибилдърска сцена е виждала някога. Със своя ръст от 178 см и тегло 190 килограма Родън успява да развие впечатляващ релеф и дефиниция, хващащи бързо окото на специалистите, които не пестят суперлативи относно неговото бляскаво бъдеще.



През 1993 година обаче на хоризонта се появяват първите черни облаци, след като тогава все още младият Шон скъсва наведнъж цели девет сухожилия в дясната си ръка.  Когато пита лекарите кога отново ще може да се върне към тренировките, те го поглеждат с видимо недоумение и му съобщават, че най-вероятно до края на живота си няма да може изобщо да пише с тази ръка, какво остава да вдига нещо тежко с нея.  Дори го предупреждават, че ако не ги послуша и отново грабне дъмбелите има огромна вероятно да инвалидизира напълно ръката си. След дълго обмисляне Шон Родън решава да се довери не на докторите, а на гласа на своето собствено тяло, който му казва, че в него има достатъчно сила и воля, за да се пребори с тежката травма. В продължение на 14 месеца Шон търпеливо посещава най-добрите американски физиотерапевти и спазва стриктна програма за постепенно навлизане в силова форма.  Тази формула за щастие се оказва съвсем успешна и почти веднага след завръщането си на голяма сцена Родън печели титла от конкурса Natural Eastern Classic в Ню Джърси.



През януари 1996 година Шон преживява ужасяващо дежа вю, след като при изпълнение на класически клек с 226-килограмова щанга получава тежка контузия, този път в гърба, която го изкарва от строя за цяла година. Още веднъж постоянството, дисциплинираността и страстта на този сърцат бодибилдър съумяват да го измъкнат от неприятната ситуация. Родън се връща в залата на 1 януари 1997 година и само след четири месеца тренировки успява да се класира втори в категория Light Heavyweight по време на надпреварата  Mid Atlantic Natural Bodybuilding Championship.  През следващите няколко години Шон продължава да поддържа страхотна форма и неизменно попада в призовите класирания на различни бодибилдърски конкурси. Тъкмо когато изглежда, че всичко най-после е навлезнало окончателно в своите релси, идва 2002 година, която нанася поредния тежък удар върху психиката на Родън. Докато се готви за поредната надпревара от състезателния календар, Шон получава лошата новина, че неговият баща е неизлечимо болен от рак на белите дробове.  Макар да се намира в може би най-ключовия за своята кариера момент, Родън зарязва всичко, свързано с бодибилдинга и се посвещава изцяло на грижи за баща си – единственият човек, който никога не е пропускал негово състезание и винаги го е подкрепял и окуражавал от първите редове пред сцената. След дълга и мъчителна битка, бащата на Шон си отива от света през есента на 2003 година. Скръбта на талантливия бодибилдър не му позволява да се върне в залата поне още шест месеца, но след това, вече превъзмогнал своите най-големи драми и нещастия, Рон започва начисто като съвсем нов човек, а отличията от бодибилдърските конкурси се зареждат едно след друго:


1-во място на 2009 NPC Delaware Open Bodybuilding Fitness & Figure

1-во място на 2009 IFBB North American Championships

3-то място на 2011 IFBB Europa Super Show, Dallas

11-то място на 2011 IFBB Olympia

4-то мястона 2012 IFBB FLEX Pro

8-мо място на 2012 IFBB Arnold Classic

1-во място на IFBB PBW Tampa Pro

1-во място IFBB Dallas Europa Supershow

3-то място на 2012 IFBB Olympia Weekend


 



Хранителен, тренировъчен и суплементен режим на Шон Родън

„Всяка сутрин ставам в 5.30 сутринта и отивам в залата, където правя 30-минутно кардио. След това идва реда на първото ми от общо седем хранения за деня. Закуската ми се състои от една купичка овесени ядки, 15 яйчни белтъка и една супена лъжица фъстъчено масло. Останалите порции за деня се обикновено включват по един протеинов източник (риба, пилешко или телешко месо, яйца), един въглехидратен източник (кафяв ориз, сладки картофи, овесени ядки) и зеленчуци (аспержи, зелен боб, броколи, карфиол). Стремя се да пия по пет литра вода дневно, като в част от нея разтварям четири мерителни лъжици Power Shock™  на VPX Sport – марката, с която работя в успешно сътрудничество вече от няколко години насам. Що се отнася до режима ми на трениране, придържам се към следната схема – 2 дни интензивни силови тренировки, последвани от един ден почивка. Заниманията ми в залата са с продължителност между 45 минути и един час. По време на всяка тренировка се съсредоточавам върху изпълнението на четири упражнения, които правя в 5-6 серии с по 12-45 повторения. Суплементите, без които не влизам в залата са: Hemogex, Synthesize,  Power Shock и NO Shotgun MHF-1.


Ето и едно видео от тренировка на Шон Родън:



Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)