Формотерол – Доказаната рецепта за повече мускули, по-малко катаболизъм и изчистване на мазнините без плашещата сърдечна хипертрофия Семейството на бета-2 агонист

Формотерол – Доказаната рецепта за повече мускули, по-малко катаболизъм и изчистване на мазнините без плашещата сърдечна хипертрофия

Семейството на бета-2 агонистите традиционно и широко използвано за лечение на астма и други заболявания, засягащи бронхите, като хроничната обструктивна белодробна болест (COPD) в последните години привлече вниманието на медицинската общност (а на бодибилдърите доста преди това) с възможностите си да увеличават скелетната мускулна маса, като паралелно с това ограничават процесите на разграждане на мускулните протеини (катаболните процеси, б. ред.), а заедно с това стимулират и изгарянето на телесните мазнини.

Механизмът, чрез който бета-2 агонистите предизвикват мускулна хипертрофия, е директното въздействие върху мускулите, посредством стимулирането на бета-2 адренорецепторите, чиято концентрация е най-голяма в бавно съкращаващите се мускулни влакна (1), а не чрез повлияване на собственото производство на ендокринните хормони като инсулина, хормона на растежа или щитовидните хормони. (2)

Действието им като анаболен агент, стимулиращ протеиновия синтез в мускулите и антикатаболен агент, който ограничава разграждането им, се дължи на повлияването на няколко биохимични пътечки. Първо, бета-2 агонистите намаляват нивата на миостатина, чрез увеличаването на активността на стероидно-тироидните рецептори NOR-1. (3) Второ, те активизират сигналната пътечка mTOR/AKT и увеличават инсулиноподобния фактор на растежа-1 (IGF-1), които стимулират хипертрофията на скелетната мускулатура. (4, 5) Трето и най-важно, бета-2 агонистите потискат проявлението на гените, свързани с катаболното действие на кортизола и преди всичко на специфичниs атрофичен фактор MuRF1 и на стимулиращия катаболните процеси протеин Atrogin-1. (4)

Бодибилдърите от десетилетия залагат на Кленбутерола няколко седмици преди състезания за изчистването на мазнините и очертаване на мускулния релеф заради стимулирането на процесите на липолиза и термогенеза, както и заради увеличаването на мускулната хипертрофия. Лошото при него е, че ефективността му спада почти до нулата след около 3 седмици и при повторен прием не дава отново същите добри резултати, а високите дози необходими за бодибилдърските нужди предизвикват осезаема сърдечна хипертрофия и влошаване на сърдечните функции при дълготрайна употреба.

Не един атлет си е мечтал Кленбутерола да се сдобие с наследник, който да върши същата и дори по-добра работа, при това при по-малки дози и без опасност за сърцето. Според учените, Формотеролът e отговорът на техните молитви.

Формотеролът (еформотерол) е дългодействащ бета-2 агонист 2-ро поколение с полуживот 10-12 часа, който се използва успешно като втора линия при астма или хронична обструктивна белодробна болест като ефективно допълнение към терапията с кортикостероиди (най-вече Будезонид, като AstraZeneca дори комбинира двете активни съставки в един препарат под името Symbicort, б. ред.). Той може да се открие на пазара в 4 форми – като суха инхалаторна пудра (DPI), като предварително дозиран инхалатор (MDI), на таблетки за орален прием и като разтвор за инхалация, които се продават под търговските марки Foradil/Foradile (на Schering-Plough в САЩ и Novartis в останалата част от света), Oxeze/Oxis на AstraZeneca, Atock на Astellas, Atimos или Modulite на Chiesi и Perforomist на Dey.

Новата генерация бета-2 агонисти като Формотерола и Салметерола (който му отстъпва по чувствително по дългодействие) притежават значително анаболно действие върху скелетната мускулатура дори при микромоларни дози – в микрограми (µg), за разлика от милимоларните дози, необходими за предизвикването на същия ефект при бета-2 агонистите от първо поколение като Кленбутерола и Фенотерола. Това се дължи на факта, че Формотеролът е пълен агонист на бета-рецепторите, за разлика от Кленбутерола, който е частичен такъв, и стимулира по-добре мускулния растеж чрез по-голямото производство на цикличен аденозин монофосфат (cAMP). При еднакви дози при животни Формотеролът увеличава мускулните размери с 20%, срещу само 6% растеж при употребата на Кленбутерол. (6)

Ефективността на ниските дози Формотерол води до стимулиране на мускулната хипертрофия без засилването на мускулната умора, която се наблюдава при циклите с Кленбутерол, и без да се провокира сърдечна хипертрофия. (7) Това се дължи на ярко изразеното селективно действие на Формотерола – той стимулира преди всичко бета-2 рецепторите в скелетната мускулатура, а не тези на сърдечната мускулатура.

Терапията с Формотерол успешно намалява загубата на мускулна маса при болните от рак, чрез намаляването на производството и активността на стимулиращите катаболизма убиквитин и протеазома. Силното антипротеолитично действие на препарата се дължи на потискането на аденозин трифосфат (ATP)-убиквитин зависимата протеолитична система. (8)

Изследване, публикувано в Journal of Applied Physiology, показва че мускулните инжекции с Формотерол при лабораторни плъхове, увеличават мускулната маса с минимални странични ефекти върху сърдечносъдовата система.  Гризачите получили една инжекция с 0.01, 0.1, 1.0, 10 или 100 µg Формотерол в 0.1 мл. физиологичен разтвор. Препаратът провокирал увеличаване на мускулната маса и при най-минималната доза, като ефектът бил най-голям при максималната доза от 100 микрограма. При умишленото нараняване на мускулите на крака, на който били прилагани инжекциите с Формотерол, повторните инжекции с препарата ускорили възстановяването, наред с допълнителното натрупване на мускулна маса. При това, нито единичната, нито последователните мускулни инжекции на максималната доза от 100 µg не предизвикали сърдечна хипертрофия или засягане на кардиологичната функция. (9, 10)

Заключенията на изследването бяха потвърдени от експериментално проучване на влиянието на Формотерола и Салметерола върху скелетната и сърдечната мускулна маса при плъхове, публикувано в The British Journal of Pharmacology. Двата бета-2 агониста били прилагани в продължение на 4 седмици под формата на мускулни инжекции в дози от 1 до 2000 µg на кг. тегло. Резултатите показали, че Формотеролът  има по-мощно действие от Салметеролът и дори при дози от 1 микрограм на кг. тегло дневно увеличава значително хипертрофията на скелетните мускули, без значими признаци на сърдечна хипертрофия. (11)

Дълго време обаче на Формотерола се гледаше предпазливо като средство за ефективно увеличаване на мускулната маса и намаляването на катаболизма, заради липсата на продължителни изследвания ефекта му при човека. Това се промени през м. г., когато австралийски екип учени проведе такова изследване, чийто революционни резултати бяха представени на 93-ия Конгрес на Международното Дружество на ендокринолозите в Бостън.

Изследването, ръководено от докторът по медицина от Garvan Institute of Medical Research в Сидни Пол Лий (Paul Lee) окончателно установи максимално допустимите дози за успешното използване на Формотерола за провокирането на мускулен растеж, стимулиране на метаболизма и изгарянето на мазнините без вредни последици за сърдечносъдовата система.

То било проведено с участието на 8 здрави мъже, които били подложени на терапия с Формотерол в продължение на 1 седмица. Първоначално била определена максималната терапевтична орална доза, като 4 от мъжете получили дози от 80, 160 и 320 µg дневно под формата на таблетка. Дозата от 160 µg показала максимална метаболитна ефективност без да повишаване сърдечния ритъм (тахикардия).

След това всички 8 мъже били подложени на 1-седмична терапия със 160 микрограма Формотерол дневно. Анализът показал, че препаратът е увеличил метаболизма им с повече от 10% за сметка на увеличаването на потребяваната от организма енергия в покой за период от 24 часа. Оксидацията или изгарянето на мазнините се увеличило с 25% (200 допълнителни калории дневно при 75-килограмов мъж, б. ред.), което кара Лий и колегите му да смятат, че Формотеролът може да доведе до значително и дългосрочно изчистване на мастните отлагания при по-продължителна терапия. В допълнение било установено, че той е намалил разграждането на мускулните протеини с близо 15%. (12)

Учените са на мнение, че дозата от 160 микрограма дневно може да се използва за постигането на още по-добри резултати в рамките на 4-седмични курсове на употреба, а негативно въздействие по отношение на сърдечната хипертрофия може да се наблюдава едва при много по-големите дози от 25 µg на кг. тегло (1875 µg дневно при 75-килограмов човек, б. ред.) (11), а характерните за бета-2 агонистите странични ефекти като тревога, безпокойство и ускоряване съречния ритъм (тахикардия) се наблюдават при двойно по-големите дози от 320 микрограма.

Свръхдозирането на дългодействащите бета-2 агонисти може да доведе и до понижаването на нивата на калия в кръвта, както и до проблеми с дишането и хрипове при болните от астма.

Формотерол – Доказаната рецепта за повече мускули, по-малко катаболизъм и изчистване на мазнините без плашещата сърдечна хипертрофия Семейството на бета-2 агонист