Метил-1-тестостерон – Плюсовете на Примоболана, Винстрола и Тренболона на едно място

Метил-1-тестостерон – Плюсовете на Примоболана, Винстрола и Тренболона на едно място

Метил-1-тестостеронът (Метилдихидроболденон) е орален анаболен стероид, получен от Дихидротестостерона. Той е най-близкия по структура до 1-тестостерона (Дихидроболденон), като се различава от него само по с-17 алкилацията, която обаче не променя значително стероидната му активност.

М1Т, както е популярното му съкращение, е изключително мощен агент, който може да се опише като 3:1 съчетание между Примоболан, Винстрол и Тренболон – той има 1-еne структурната решетка на Примоболана, бионаличността на метилиран стероид от калибъра на Винстрола и мощното и ефективно действие на синтетичен анаболен и стероиден агент като Тренболона. Всъщност всички изследвания показват, че той е по-силен от всички анаболни стероиди с рецепта, които могат да се открият на пазара – съотношението на андрогенното към анаболното му действие е 100-200:910-1600 (!).

Метил-1-тестостеронът е популярен сред бодибилдърите за натрупване на мускулна маса, като осигурява възможност за бързо увеличаване на мускулните размери и силата, често съпроводено с определено натрупване на вода и мазнини.

Корените на метилдихидроболденона са от далечната 1962 г., в зората на бума на стероидните изследвания и производство. Като много от стотиците стероиди, синтезирани и проучвани тогава, Метил-1-тестостеронане попада на рафтовете на аптеките и в медицинските справочници повече от 40 години. Той възкръсва за кратко като редовно продавана „хранителна добавка” в САЩ през 2003 г. от Legal Gear, но влиза в списъка на забранените стероидни субстанции отвъд Океана през януари 2005 г. Официално към момента метилдехидроболденонът не присъства в състава на нито един продаван легално медикамент.

Ефективността и мощното анаболно действие на М1Т се определя първо от добавената метилна група на въглерод 17-алфа-позицията, която предпазва стероида от метаболизиране при оралния прием, и второ, от двойната връзка между въглеродните атоми 1 и 2, което придава допълнителна стабилност на 3-кето-групата и увеличава анаболния потенциал на съединението.

Въпреки липсата на достатъчно официални изследвания, се знае, че метил-1-тестостеронът няма особена склонност към ароматизиране в организма, но заедно с това проявява значителна прогестеронова активност. Тъй като страничните ефекти свързани с прогестерона са сходни с тези, предизвиквани от свръхколичествата естроген – включително потискане на естественото производство на тестостерон и повишено натрупване на мазнини, този фактор трябва да се има предвид при употребата му. Прогестините имитират и стимулиращия ефект на естрогените върху млечните жлези, затова не е изключена и появата на гинекомастия. Използването на антиестроген е достатъчно за минимизирането на естрогеноподобните странични ефекти.

М1Т има преимуществено анаболно действие, но силната проява на андрогенните странични ефекти също не е изключена – остро омазняване на кожата, акне и засилено лицево и телесно окосмяване. Употребата му не се препоръчва при жените заради силно изразения вирилизиращ ефект, който се проявява в удебеляване на гласа, промяна в структурата – удебеляване и загрубяване на кожата, появата на лицево окосмяване, разстройване на месечния цикъл и уголемяване на клитора. Тъй като ензима 5-алфа-редуктаза не метаболизира метил-1-тестостерона, андрогенните му странични ефекти не се повлияват от приема на Финастерид или Дутастерид.

Като всички с17-алфа алкилирани стероиди, метил-1-тестостеронът е защитен от деактивация от черния дроб и голяма част от стероида попада в кръвотока след прием. Продължителното присъствие на високи дози от този устойчив на метаболизиране стероид в организма могат да предизвикат тежки чернодробни увреждания. В редки случаи може да се стигне и до животозастрашаващ отказ на черния дроб. По тази причина приемът му задължително трябва да е съпроводен от редовни, периодични посещения при лекар и кръвни изследвания за мониторинг на общото и чернодробно здраве. За да се избегнат трайните чернодробни увреждания, подобно на останалите с17-алфа алкилирани орални стероиди, протоколът за употреба на М1Т предвижда приемът да продължи за не повече от 6-8 седмици.

Изследванията са необходими и за следенето на нивата на холестерола, тъй като анаболните и андрогенните стероиди намаляват „добрия холестерол” (HDL)  и увеличават „лошия” (LDL) такъв. Оралната форма и много слабо ароматизиращата природа на метил-1-тестостерона предполага изключително силно негативно въздействие върху профила на кръвните липиди и още по-висок риск от провокирането на атеросклероза. Същото се отнася и за повишаването на кръвното налягане и триглицеридите, намаляването на ендотелиалната релаксация и стимулиране на хипертрофията на лявата камера на сърцето – всички сериозни рискови фактори за развитието на сърдечносъдови заболявания и инфаркт на миокарда.

Без приема на стимулиращи естествения тестостерон субстанции, нормалното производство на тестостерон от организма се нормализира в рамките на 1 до 4 месеца след спирането на М1Т, като при продължителна злоупотреба със стероида може да се появи и траен хипогонадотропен хипогонадизъм – хроничен недостиг на произвежданите андрогенни хормони от организма, което изисква задължителна специализирана интервенция и медикаментозно лечение за възстановяване и поддържане на нормалния хормонален баланс.

Метил-1-тестостеронът никога не е бил одобряван за медикаментозна терапия при човека, така че официален протокол за приема му за медицински цели не е изготвян. За натрупване на мускулна маса и увеличаване на силата ефективната доза е в рамките на 5-10 мг. дневно за срок от не повече от 4-6 седмици. При дози от 20 мг. дневно се забелязва засилена проява на изброените по-горе странични ефекти, като вместо високи дози се препоръчва комбинирането му с инжекционни стероиди като Тестостерон ципионата в дози от 200-400 мг. седмично за по-силен ефект. Това ще намали отчасти токсичността за черния дроб от М1Т и ще осигури по-балансиран стероиден цикъл по отношение на анаболното спрямо андрогенното действие. Често оплакване при самостоятелното използване на М1Т е появата на легтаргичност, която вероятно се дължи на слабото андрогенно или на естрогеноподобното му действие. Комбинирането с ароматизиращ андроген като тестостерона намалява до минимум подобни усещания.

Дози от 20 и повече мг. дневно категорично не се препоръчват и заради тежкото токсично въздействие върху черния дроб – не бива да се забравя, че подобно на Анадрола, Метил-1-тестостеронът е изключително ефективен, но не и особено „дружелюбен” за организма.

Метил-1-тестостерон – Плюсовете на Примоболана, Винстрола и Тренболона на едно място