Положителните ефекти на аргинина върху сърдечно - съдовата система

 

Положителните ефекти на аргинина върху сърдечно – съдовата система

Аргининът една от най – важните аминикиселини, които организма произвежда ендогенно. Но поради голямото разнообразие от жизнени функции, които изпълнява аргинина той се изразходва много бързо и трябва да се приема задължително с храната. За подрастващите почти няма опасност от недостиг на аргинин, но за възрастните дефицитът на аргинин не е нещо необичайно. Напротив много източници твърдят, че именно недостигът на аргинин е причината за остаряването на организма и много болести, които се проявяват най – вече в зряла възраст. Най – чувствителната система към дефицит на аргинин е сърдечно – съдовата според някои експериментални проучвания.

За да доставяте на организма си необходимото количество от тази полу – есенциална аминокиселина консумирайте следните хранителни продукти:

• тиквените семки,


• орехи,


• леблебия,


• пшеничен зародиш,


• сусамово семе,


• елда,


• бадеми,


• диня,


• пилешко месо,


• мюсли,


• слънчогледовите семки,


• риба тон,


• пъдпъдък,


• говеждо месо,


• фъстъци,


• извара,


• лешници,


• желатин,


• сьомга,


• свинско месо.

Ефектите на аргинина върху сърдечно – съдовата система се обясняват с отделяния азотен оксид от аргинина. Азотният оксид се отделя от ендотелните клетки, които изграждат стените на кръвоносните съдове. За да бъде синтезирано достатъчно количество от азотния оксид е необходимо концентрацията на аргинина в кръвта да бъде достатъчно висока.

Азотният оксид е невромедиатор, които е отговорен за релаксация на гладката мускулатура, която изгражда кръвоносните съдове. Релаксираната гладка мускулатура води до увеличаване на лумена на кръвоносните съдове и до повишаване на кръвния ток през тях.

Когато азотният оксид бъде освободен в коронарните съдове кръвотока към сърцето се подобрява и сърдечната мускулатура е по – добре снабдена с кислород. Повишената кислородна доставка към миокарда подобрява помпената му функция.

Когато аргинина бива метаболизиран в стените на вените това води до венозна дилатация. Разширяването на венозната съдова мрежа предизвиква преразпределение на кръвния ток и част от кръвта се депонира в периферните кръвоносни съдове, намалява се притока на кръв към сърцето, а следователно се намаляват преднатоварването и ударния обем на сърцето.

Дилатацията на артериалните съдове предизвикана от азотния оксид отделен от аргинина води до намаляване на системното съдово съпротивление и като резултат се намалява и следнатоварването.

С тези ефекти на азотния оксид определят благоприятното влияние на аргинина при лечението на следните сърдечно – съдови заболявания:

• левостранна сърдечна недостатъчност,


• инфаркт на миокарда,


• профилактика на стенокардия (сърдечна болка),


• артериална хипертония,


• исхемична болест на сърцето.

Основаващо се на същия механизъм на въздействие аргинина оказва положителен ефект при лечението на клаудикацио интермитенс.

Клаудикацио интермитанс известно още като интермитентно накуцване се характеризира със силни болки в подбедрицата на краката в резултат на артериална недостатъчност. След като бъде повлиян артериалния вазоспазъм от азотния оксид, до мускулите се доставя необходимото количество кислород и хранителни вещества и болките престават поради елиминиране на етиологичната причина.

Положителните ефекти на аргинина върху сърдечно - съдовата система