Анадур – Най-дългото нандролоново депо трупа стабилно качествена маса, но се чисти трудно

Анадур (Нандролон хексилоксифенилпропионат) е инжекционен стероид, много близък до Дека-Дураболина. Основната съставка и на двата медикамента е 19-нор-тестостерона, известен повече като нандролон. Структурата му е близка до тази на тестостерона, като единствената разлика е липсата на въглероден атом на 19-та позиция. 19-нор-тестостерона обаче има две значителни предимства пред тестостерона – проявява изключително слаба склонност към превръщане в естроген и се свързва много по-силно с анаболните рецептори в организма.

Разликата с Дека-Дураболина е наличието на хексилоксифенилпропионатен естер с дълга верига, което определя изключително бавното освобождаване на стероида. Дефакто, Анадурът е най-бавнодействащият от всички нандролонови препарати и съдържа по-малко нандролон на мл. от Дека-Дураболина.

Нандролон хексилоксифенилпропионатът се произвежда под следните търговски наименования: Анадор (50 mg/ml) на Pharmacia Franco, Anadur (50 mg/ml) на Kabi Pharmacia и Pharmacia B, Анадур (50 mg/2m1) на Eczacibasi, Анадур (25 mg/ml) на Lundbeck, Анадур (25 mg/ml) на Leo и Анадурин (50 mg/ml) на Xponei.

Приложението на Анадура е сходно с това на Дека-Дураболина, като препаратът е препоръчителен за тези, които се стремят към постепенно натрупване на маса и по-малко и по-слабоизразени странични ефекти. Нандролонът като цяло има по-силно анаболно действие от тестостерона и много слабо андрогенно проявление (съотношението на анаболното към андрогенното му действие е 125:37). Важно е да се знае, че ефективният полуживот на Анадура е от 15 дни до 4 седмици в някои случаи, докато този на Дека-Дураболина е само 8 дни.

Типичната доза за нуждите на бодибилдинга при мъжете е 200-600 мг. на седмица (4 мг./кг. телесно тегло) в продължение на 8-12 седмици, като се препоръчва да се започне с минималната доза и тя да бъде увеличавана постепенно при следващи цикли. Нандролон хексилоксифенилпропионатът обикновено не се препоръчва за употреба от жени, заради вирилизиращите странични ефекти като засилено телесно окосмяване, удебеляване на гласа, акне и клиторна хипертрофия, но някои жени-бодибилдери го използват с добри резултати при изключително ниски дози от 25-50 мг. седмично за срок от 4 до 6 седмици.

Заради химическата си структура, Анадурът е податлив на действието на ензима 5-алфа редуктаза и метаболизира до дихидронандролон (DHN). За разлика от дихидротестостерона (DHT) обаче, DHN е много по-слаб от нандролона и проявява много слаб афинитет към свързване с анаболните рецептори. Освен това, нандролонът се превръща в DHN в много по-малка степен, отколкото тестостерона в DHT. Тъй като  DHN е по-слаб хормон, тези които се опасяват от негативното въздействие върху простатата и хормоналното оплешивяване (андрогенна алопеция), могат да се ориентират към Анадура заради слабото проявление на тези странични ефекти. В повечето случаи употребата на нандролонови препарати изобщо не води до косопад.

Анадурът ароматизира 5 пъти по-слабо от тестостерона, така че не бива да се опасявате от високи нива на естрогена. Въпреки това се препоръчва циклите с него да бъдат съпроводени от прием на антиестрогени от рода на Хломифен цитрат или Тамоксифен цитрат, за да подкрепят нивата на тестостерона.

Въпреки че нивата на естрогена и DHN остават ниски, в организма действа и трети механизъм за превръщането на Анадура. Тъй като нанролонът действа като агонист и има висок афинитет за свързване към прогестероновите рецептори, то той действа като прогестин в организма.

Заради силната склонност за свързване с андрогенните рецептори, съпроводена със слабо андрогенно действие, обикновено се препоръчва Анадура да не се използва без съпътстващ тестостеронов продукт. Без силно андрогенно проявление, силната му връзка с рецепторите може да доведе до нежелани странични ефекти, свързани с ниските нива на тестостерона като импотентност, летаргия и липса на сексуално желание.  Тройният механизъм на превръщането на нандролона има силно потискащо върху естественото производство на тестостерона, което се възстановява трудно и продължително след самостоятелен цикъл с нандролонови препарати, особено при по-големи дози и по-голяма продължителност на цикъла. Добавянето на тестостерон към цикъла ще намали, но няма да реши напълно този проблем.

Нандролоновите препарати има успокояващо и благотворно въздействие върху ставите заради лекото задържане на вода. Това води до избягването на високите дози Анадур в циклите за релеф и изчистване на мазнините, но го прави по-предпочитан в циклите за маса. Заради тройният механизъм на превръщане на нандролона, ако не се спазва стриктна диета може забележи засилено отлагане на мазнини. Натрупването на мускулна маса обикновено е стабилно и качествено, като натрупването лесно може да се задържи и след края на цикъла с подходящата възстановителна терапия.

Освен със задължителния тестостерон, Анадурът се комбинира най-добре и най-често с Болденон (Equipoise), Дианабол, Винстрол и Анавар.

След края на цикъл с Анадур се препоръчва приема на тестостерон да продължи още 2 седмици, за да прочисти рецепторите от нандролона и да ги подготви за натуралния тестостерон. За възстановителна терапия се използва преди всичко приема на Хломид и/или Нолвадекс. Някои предпочитат включването на човешки хорион гонадотропин (HCG) преди края на цикъла.

Тъй като Анадурът е нандролонов препарат, някои от метаболитите му могат да се открият в тялото до 18 месеца след края на цикъла, което не го прави подходящ за атлети, подлежащи на допинг-контрол.

Дължината на мастния естер на Анадура позволява слагането на само 1 инжекция с препарата седмично, но заради сравнително ниската концентрация на стероида трябва да се изберат или по-високите дози (6-8 мл.), които не се препоръчват за еднократно приложение, или същите количества да се разпределят в 2 или 3 инжекции седмично.

Анадур – Най-дългото нандролоново депо трупа стабилно качествена маса, но се чисти трудно