Познаваме ли витамините?

Познаваме ли витамините?

Източник: Dreamstime

Всеки ден слушаме от какви ли не източници за витамините, колко са полезни и необходими, къде се съдържат и т.н. Знаем ли достатъчно за тях, обаче?

Предлагаме Ви един систематичен преглед на най-важните витамини и това, което трябва да знаем за тях, както и някои любопитни факти.

Витамините са открити от полския химик Казимир Функ, който ги нарича така, защото установява, че те съдържат аминогрупа и са важни за жизнените процеси в клетката (от латински – амини на живота). По-късно са открити и витамини, които не съдържат аминогрупа, но името остава.

Разтворимостта на витамините е важна характеристика, според която се разделят на две големи групи – мастноразтворими и водноразтворими.

Мастноразтворими са:

1. Витамин Е

Съществуват няколко различни форми на витамин Е, известни като токофероли. Най-разпространени са алфа-токоферол и гама-токоферол.

Витамин Е е важен мастноразтворим антиоксидант, предпазващ мастните клетки и натрупвания от вредните верижнорадикалови реакции, настъпващи след първоначално окисление на мастните киселини.

Съдържа се в тъкани и образувания, богати на мазнини – растителни и животински масла,мляко, черен дроб, както и в зародишите на житните растения.

Специалистите препоръчват прием от около 15 – 20 mg витaмин Е на ден за възрастен човек, въпреки че в клинични изпитвания са давани много по-високи дози – до 800 mg на ден, без да са наблюдавани нежелани ефекти. Някои специалисти препоръчват значително по-висок прием от 15 mg на ден – 50, 100, дори 200, смятайки, че ползотворните му ефекти се увеличават пропорционално на съдържанието му в организма.

Натрупва се в мастните депа, където могат да се образуват известни резерви от токоферол. Има важно значение за формирането на половите клетки и фертилитета, синтеза на хемоглобин и предпазването на клетъчните мембрани от окисляване и разрушаване. Хипо- или авитаминоза Е (съответно – недостига или пълната му липса в организма) са свързани с редица функционални смущения като ретинопатия, миопатия, инфертилитет и др

2. Витамин А

Витамин А, известен още и като ретинол, е необходим за синтеза на зрителни пигменти в ретината, което от своя страна е важно за нормалното зрение. Отдавна е известно, че недостигът на витамин А (хиповитаминоза А) води до “кокоша слепота” – неспособност да се възприемат образи в полумрак, поради недостига назрителни пигменти.

Важен е също така за правилното протичане на клетъчното делене и ембрионалното развитие (но може да бъде и токсичен в по-големи дози, затова през бременността не се препоръчва приемът му); за правилното развитие на епитела на кожата и лигавиците, като при недостига му кожата става суха и изпръхнала. Има и значителни антиоксидантни свойства.

Съдържа се в: черен дроб, масло, моркови, броколи и други продукти, включващи мазнини.

В морковите и другите червени зеленчуци се намират т.нар. каротеноиди, които се метаболизират в организма до ретинол. Повечето специалисти препоръчват дневен прием от около 900 микрограма на ден за мъже и 700 микрограма за жени.

3. Витамин D

Витамин D е единственият витамин със стероиден строеж. Физиологичната му роля е на първо място свързана с минералната обмяна в организма, най-вече в костите. Продължителният му недостиг води до остеомалация (размекване на костите), а когато това настъпи в детска възраст – и рахит, с изкривяване на краката и затормозяване на ходенето. Рахитът, при ранно идентифициране, е напълно обратимо състояние, което не оставя никакви трайни увреждания.

Холекалциферолът (витамин D₃) се съдържа в продукти от животински произход – месото (и по-точно в маслото), черния дроб и хайвера на дълбоководните океански риби (сьомга, риба тон, сардина и др.), телешко месо и др. Ергокалциферолът (витамин D₂) има растителен произход. Останалите форми на витамин D –D₁, D_4 и D₅ имат по-малко значение.

Витамин D може да бъде синтезиран и в кожата, под действието на ултравиолетовите лъчи, от холестерол, което е важен източник на витамина. Това трябва да се има предвид през наближаващите зимни месеци, за да се осигури адекватен прием на този важен за здравето витамин.

Биологичната активност на различните форми се измерва в т.нар. международни единици (IU). Препоръчителният прием е около 600 международни единици на ден.

4. Витамин К

Витамин К има няколко форми, някои срещащи се в природата, други – синтетично получени.

Витамин К_1 (фитоменадион) има растителен произход и играе ключова роля в процеса на кръвосъсирването. Поради тази причина, при риск от кръвоизливи се прилага под формата на лекарствени продукти, докато при повишена съсирваемост на кръвта и риск от тромбоза се изписват медикаменти, противодействащи на витамина. Дозирането на витамина, както и на антагонистите му, трябва да става много внимателно и да се извършва само от лекар.

Съдържа се в листни зеленчуци – спанак, маруля; както и в босилек, магданоз, градински чай, цвекло, цикория и др. При терапия на варфарин (антагонист на витамин К) приемът трябва да бъде ограничен.

Витамин К₂ има няколко подтипа, които са от животински произход и се съдържат в маслото и млечните продукти.

Витамин К₃, К₄ и К₅ са получени по синтетичен път.

Познаваме ли витамините?