Ревматоидният артрит (Какво представлява ревматоидният артрит?)

1. Какво представлява ревматоидният артрит?

Ревматоидният артрит е системна автоимунна болест, която причинява хронично (дългопродължаващо) възпаление на ставите. Ревматоидният артрит може също да засегне тъканите около ставите, както и други органи в цялото тяло.

Автоимунни са тези заболявания, при които имунната система на човека атакува “по погрешка” тъканите и органите на собственото му тяло, които трябва да защитава. Имунната система представлява изключително сложна организация на специализирани клетки и биологично активни молекули (антителата са едни от тях), които имат за цел да унищожат всеки “нашественик” в човешкото тяло, било то бактерии, вируси, чужди тела и др. Ð’ кръвта на пациентите, страдащи от автоимунна болест, се намират антитела (специални белтъчни молекули, които атакуват определени клетки, тъкани и органи), имунни клетки и молекули посредници, които атакуват собствените за тялото тъкани, като предизвикват в тях възпаление.

Тъй като при ревматоидния артрит този процес може да засегне много органи в тялото, заболяването се определя като системнои често се нарича ревматоидна болест.

2. Какво е става?

За да бъде разбрана същността на засягане на ставите при ревматоидния артрит е необходимо да се създаде елементарна представа за строежа на ставите.

Става се нарича тази структура, в която се осъществявадвижение между две или повече съседни кости. Участъкът от костите, където те контактуват едни с други, се нарича ставна повърхност и е покрит от слой твърдоеластична тъкан – хрущял. Всяка става е заобградена от слой здрава и плътна съединителна тъкан, която се нарича ставна капсула.

Ставната капсула загражда ставна кухина. По вътрешната си повърхност ставната капсула е постлана от тънък слой нежна тъкан, която се нарича синовиална мембрана. Синовиалната мембрана произвежда минимално количество течност, наречена синовиална, която осигурява гладкото приплъзване на ставните повърхности на контактуващите кости. Ставните връзки (лигаменти) са здрави и нееластични вървовидни или лентовидни съединителнотъканни структури, които се намират вътре или извън ставната капсула и стабилизират ставата.

Движенията във всички стави в човешкото тяло се осъществяват от намиращите се около тях мускули. Мускулите се захващат за костите чрез здрави структури, наречени сухожилия.

3. Какво е артрит?

Артрит означава възпаление на една или повече стави. Ставното възпаление при ревматоидния артрит предизвиква подуване, болка, скованост и зачервяване в ставите както и много други симптоми. Възпалението при ревматоидния артрит може да засегне също околоставните тъкани: сухожилия, мускули, връзки, нерви и др.

Насочените срещу собствените стави клетки и молекули на имунната система атакуват синовиалната мембрана и предизвикват възпаление в нея – синовит, което е най-важната характеристика на ревматоидния артрит.. Ð’ хода на този процес от клетките на възпалението се отделят редица ензими и други биологично активни молекули. Това възпаление на синовията води до нейното разрастване първоначално вътре а после и извън ставната кухина. Новообразувалата се болестна възпалителна тъкан се нарича панус и уврежда постепенно ставния хрущял, костта, разположена под ставния хрущял, ставните връзки, сухожилията, мускулите, кръвоносните съдове, нервите и Ñ‚.н.

При някои от пациентите, стардащи от ревматоиден артрит, хроничното възпаление води до унищожаване на ставния хрущял, костта на ставните повърхности и ставните връзки. Съчетано с отслабване на мускулите и свиване на сухожилията им, това предизвиква типична деформация на ставите. Така например пръстите на ръцете се деформират под формата на “лебедова шия”.

Ставите могат да станат по-малко подвижни както и по-халтави. Увреждането на засегнатите стави може да настъпи рано в хода на заболяването и да се задълбочава с времето. Установено е, че тежкото, прогресиращо увреждане на ставите не показва връзка със степента на болката, сковаността и подуването при същите тези стави. Деформациите са най-силно изразени в областта на ръцете, дланите и ходилата, но също така и в коленете и лактите.

Характерно за ревматоидния артрит е, че обикновено се засягат много стави и то по симетричен начин (т.е. засегнати са двете колена, малките стави на двете ръце, двете китки, двете тазобедрени стави и т.н.). Най често засегнати са малките стави ( ставичките на китките, ръцете и пръстите, ходилата, шийния отдел на гръбначния стълб) както и тазобедрените, коленните ,лакътните и глезенните стави. В хода на заболяването обикновено около ставите и в останалите части на костите се развива тежка остеопороза.

4. Защо ревматоидния артрит е системно заболяване?

Това означава, че освен ставите, болестта може да засегне и много други органи и системи на тялото. Най-честите извънставни прояви са следните:

• мускулоскелетни промени - увреждането на околоставните мускули предизвиква атрофията им (отслабване и скъсяване на мускулите). За атрофията допринасят и “неизползването” на мускулите поради болката, отока и сковаността. Засягането на мускулите е най-силно изразено в ръцете. Често при болните от ревматоиден артрит се получава и синдром на карпалния тунел, засягащ дланите и китките.


• остеопорозата е често усложнение на ревматоидния артрит, както около засеганатите стави, така и във всички кости на тялото


• кожни промени - по кожата на болните от ревматоиден артрит се откриват различно големи (обикновено с големина на грахово или царевично зърно) безболезнени и твърди подутини, наречени “ревматоидни възли”. Те се намират най-често в близост до ставите, върху костна подложка. Друг тип кожни промени са тъмно виолетови петна – “пурпура”, които се получават в резултат на излята в кожата кръв от променени кожни кръвоносни съдове.


• съдови промени - засягането на съдовете при ревматоидния артрит се нарича “васкулит”.Ð’ зависимост от това кои съдове са засегнати, васкулитните поражения могат да се изявят навсякъде, но най често такива се наблюдават в кожата като пурпура или язви.


• сърдечни промени нерядко при ревматоиден артрит се получава събиране на течност в перикарда (ципестата обвивка на сърцето), вследствие на възпалението му. Това може сериозно да затрудни изстласкването на кръв от сърцето. Ð’ тежките случаи болестните процеси при ревматоидния артрит могат да предизвикат възпаление на сърдечния мускул (миокарда), на клапите на сърцето и на кръвоносните съдове “хранещи” сърцето (коронарните артерии).


• белодробни промени - в хода на ревматоиден артрит в белите дробове могат да се образуват фиброзни сраствания (Ñ‚.е. нормалната белодробна тъкан се заменя от нефункционираща съединителна тъкан) или вследствие на възпаление на ципестата обвивка на белите дробове (плеврит) около тях може да се натрупа течност. Всичко това може сериозно да увреди функцията на белите дробове и да доведе до дихателна недостатъчност.


• промени в храносмилателния тракт - болестта рядко засяга директно храносмилателния тракт. Може да е налице сухота в устата като част от картината на синдром на Сьогрен (виж “Синдром на Сьогрен), който може да съпътства РА. По-скоро дългопродължаващото противовъзпалително лечение при РА (например с нестероидни противовъзпалителни средства) може да доведе до изявата на старанични ефекти от страна на храносмилателния тракат като възпаление на стомашната стена (гастрит) или развитие на стомашна язва. Ако в рамките на ревматоидния артрит се развие васкулит на коремни кръвоносни съдове, може да бъде засегната всяка една част от храносмилателния тракт, но това се наблюдава рядко. Евентуално засягане на черния дроб може да предизвика дискомфорт и тежест в дясното подребрие.


• бъбречно засягане - директното засягане на бъбреците не е типично за РА, но често се получава вследствие на дългото лечение. – промени в кръвта: при болните от ревматоиден артрит често се наблюдава анемия. Това означава, че в кръвта има по-малко на брой (от нормалното) червени кръвни клетки и те са по-бедни на хемоглобин (пигмент, който осъществява преноса на жизненоважния кислород до тъканите). Ð’ никакъв случай анемията не е характерна само за РА, тя се среща и при много други заболявания.


• промени в нервната система - деформацията на ставите и околните тъкани често води до засягане и “заклещване” на минаващите оттам нерви. Пример за това е синдромът на карпалния канал.


• промени в очите - при ревматоиден артрит очите нерядко могат да бъдат сухи и/или възпалени. Това е част от картината на синдрома на Сьогрен.


• 
  

  5. Как протича ревматоидния артрит?

  
  
  
  

  Както много други автоимунни заболявания ревматоидният артрит ими периоди на обостряне или активиране (когато симптомите се изявяват с пълна сила или се появяват нови такива) и такива на ремисия (в които оплакванията силно намаляват или някои от тях напълно изчезват).

  
  

  Съвкупността и изразеността на оплакванията могат да се различават както между отделните болни, така и при един и същи пациент в различни етапи от болестта.

  
  

  Ревматоидният артрит е хронично заболяване и може да продължи с години. Въпреки това при болните могат да бъдат налице дълги периоди в които те нямат никакви оплакваnия.

  
  

  Все пак, ревматоидният артрит е прогресиращо заболяване, което има тенденция към тежко увреждане на ставите и инвалидизиране на пациентите във времето. При много от болните са затруднени ежедневни дейности като стоене, ходене, обличане, миене и къпане, ходене до тоалетна, приготвяне на храна и самообслужване, работни умения и т.н.

  
  

  6. Кой боледува от ревматоиден артрит?

  
  

  
  

  Ревматоидният артрит е честа ревматологична болест. Така например в САЩ има над 2 милиона болни от РА.

  
  

  Ревматоидният артрит засяга хора от всички възрасти, етноси, социални и расови групи.

  
  

  Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Появата на ревматоиден артрит се регистрира най-често между 35 и 60 годишна възраст, но може да засегне деца, юноши и стари хора. Подобната на ревматоиден артрит болест, която се среща при децата и юношите се нарича ювенилен ревматоиден артрит(ЮРА).

  
  

  В някои фамилии се наблюдават по-голям брой болни, което предполага наличието на генетична предпоставка за възникването на болестта.

  
  

  7. От какво се причинява ревматоидният артрит?

  
  

  
  

  На настоящия етап причината за възникването на ревматоидния артрит е неизвестна. Много вируси, бактерии и гъбички са били обвинявани като първопричина за болестта, но ролята на нито един от тях не е доказана. Засега е известно следното:

  
  

  • съществува генетична предразположеност за развитие на болестта. Това обяснява по-високата честота на заболяването в определени фамилии и по-високия риск за развитие на РА сред родственици на болни от РА. Ð’ 70% от болните от РА се открива генът HLA-DR4 от комплекса на тъканната съвместимост.
  
  
  • редица фактори от външната или вътрешната среда като вируси и други инфекциозни агенти отключват абнормна функция на имунната система, при което определени имунни клетки (наречени лимфоцити) се активират и произвеждат редица биологично активни молекули като антитела, интерлевкини и цитокини, които осъществяват имунна атака в ставната синовиална мембрана и евентуално в други органи.
  
  
  • факторите от околната среда също играят определена роля - наскоро бе установено ,че тютюнопушенето увеличава риска за развитие на ревматоиден артрит.
  
  
  • хормонални фактори също имат значение – това обяснява донякъде значително по-високата честота на заболяването при жените.
  
  
  • 
    

    8. Какви са симптомите на ревматоидния артрит?

    
    
    
    

    Симптомите на ревматоидния артрит се появяват и изчезват в съответствие със степента на възпалението в тъканите. Болестта се счита за активна, когато тъканите са възпалени. Когато тъканното възпаление утихне, болестта е неактивна (намира се в ремисия).

    
    

    Ремисиите могат да настъпят спонтанно или под влияние на лечението и могат да продължат седмици, месеци и дори години. По време на ремисиите симптомите на болестта изчезват и пациентите се чувстват добре като цяло. Когато болестта се активира наново (релапс), оплакванията отново са налице. Протичането на болестта има индивидуални характеристики при всеки един пациент и редуването на обостряния и ремисии е типично.

    
    

    Изброените симптоми са характерни за ревматоидния артрит, когато болестта е активна. “Палитрата” от оплаквания е различно изразена, но засягането на ставите е задължително. Симптомите могат да се разделят най-просто на оплаквания, произхождащи от ставите и околоставните тъкани, такива, произхождащи от други органи и системи в тялото и общи симптоми:

    
    

    Оплаквания от страна на ставите и заобикалящите ги тъкани:

    
    

    • скованост в ставите и мускулите и намален обем на движениев ставите: най-ярко изразена е сутрин или след по-продължителни периоди на обездвижване. Обикновено трае по-дълго от 30 мин (често до час) и се подобрява с раздвижване, извършване на някаква дейност, топъл душ или масаж. Често подобно оплакване е налице и в следобедните часове (“сутрешна скованост и следобедна умора”).
    
    
    • болка в ставите - може да бъде по-силно или по-слабо изразена, но обикновено се описва като дълбока, постоянна и тъпа. Болката има няколко източника – от възпалението на синовията, от раздуването на оточните тъкани и от претоварване на ставата. Болката е обикновено по-силна в сутрешните часове.
    
    
    • подуване на ставите - вследствие на производство на по-голямо количество синовиална течност от възпалената и разрастнала синовиална мембрана на ставата. Ставната капсула определя ограничен обем на ставната кухина и затова засегнатата става отича. Отокът може да засяга и околоставните тъкани и те изглеждат “пухкави”.
    
    
    • зачервяване и затопляне на засегнатите стави - това са класически признаци на всеки възпалителен процес. По-големият приток на кръв, а с това и на биологично активни вещества и клетки води до повишени обменни процеси в зоната на възпалените тъкани, при което се отделя по-голямо количество топлина.
    
    
    • засягане на много стави по симетричен начин (от двете страни на тялото) – най-често засегнати са малките ставички на китките и ръцете (обикновено се засягат метакарпофалангеалните стави, намиращи се в основата на пръстите и проксималните интерфалангеални стави, представляващи първата от основата към периферията става на всеки пръст, докато ревматоидния артрит почти никога не ангажира дисталните интерфалангеални ставички, Ñ‚.е. тези намиращи се под върха на пръстите), както и малките стави на ходилата. Други често засегнати стави са лакътните, коленните, глезенните, тазобедрените и раменните. Това обикновено затруднява ежедневни елементарни дейности като извършване на тоалет, обличане и събличане, отваряне на врати, писане и др. Много рядко се засяга само една става и тогава оплакванията имитират тези при други видове остри и хронични артрити.
    
    
    • деформация на ставите и околоставните структури - напредването на възпалителния процес води до разрушаване на ставния хрущял, ставните повърхности на костите, стабилизиращите структури на ставите и др., което в съчетание с атрофията на мускулите води до изкривяване (деформация), нарушаване стабилността и функцията на засегнатите стави.
    
    
    • много рядко ревматоидния артрит може да засегне някои от малките ставички на ларинкса, в които с помощта на специални мускули се извършва опъването и разхлабването на гласните връзки. Това може да предизвика загрубяване на гласа.
    
    
    • атрофия (отслабване и скъсяване) на мускулатурата - дължи се както на самия възпалителен процес, така и на обездвижването на мускулите поради болката и подуването. Може да са налице и различно изразени по сила болки в мускулите (миалгии).
    
    
    • увреждане на периферни нерви - деформацията на ставите и засягането на околоставните тъкани може да причини по съседство увреждане на някои от периферните нерви (напр. синдром на карпалния канал).
    
    
    • 
      

      9. Какви са симптомите от страна на други органи и системи?

      
      
      
      

      Симптоми от страна на други органи и системи:

      
      

      • очни промени - възпалението на очните, носните и слюнчните жлези води до зачервяване и сухота в очите и устата, което се определя като синдром на Сьогрен.
      
      
      • белодробни симптоми - ревматоидното възпаление на обвивката на белите дробове (плеврит) предизвиква болка в гръдния кош при дълбоко вдишване и кашляне. Възпалена може да бъде и самата белодробна тъкан, при което в нея се образуват Ñ‚.нар. “ревматоидни възли”.
      
      
      • сърдечно засягане - ревматоидното възпаление при ревматоидния артрит обикновено засяга обвивката на сърцето (перикардит), което предизвиква болка зад гръдната кост, която се променя по сила в легнало положение или при навеждане напред.
      
      
      • изменения в кръвта - ревматоидния артрит може да обуслови развитието на анемия (представлява намален брой червени кръвни клетки и/или нисък дихателен пигмент – хемоглобин, носещ кислорода към тъканите на тялото). Намаление в броя на белите кръвни клетки може да предизвика уголемяване на слезката (далака), съпроводено от тежест или болка в лявото подребрие. Ниският брой бели кръвни клетки повишава риска от развитие на опасни инфекции у болните от ревматоидния артрит.
      
      
      • симптоми от страна на кожата - по кожата на болните от ревматоиден артрит се наблюдават твърди, окръглени и неболезнени “бучици”, разположени близо до ставите на твърда костна подложка. Често са налице на гърба на лактите или около пръстите, на места където се осъществява често триене. Тези образувания се наричат “ревматоидни кожни възли”. Обикновено не предизвикват оплаквания, но макар и рядко, могат да се възпалят и да станат болезнени.
      
      
      • засягане на кръвоносните съдове - възпалението на кръвоносните съдове се нарича васкулит. Васкулитът е рядко и сериозно усложнение на болестта, което обикновено е налице при голяма давност и тежест на ревматоидния артрит. Васкулитът влошава доставката на кръв към тъканите и това води до тяхната “смърт”. Това се наблюдава най-често по кожата като виолетово-черни петна около нокътните ложета или като кожни язви по краката. Виолетовите кожни петна се наричат “пурпура”.
      
      
      • 
        

        10. Какви са общите симптоми?

        
        
        
        

        Това са оплаквания от цялото тяло, за които не може да се каже, че произлизат от определен орган или система. Такива са:

        
        

        • повишена телесна температура - свидетелства за активност на болестта и обикновено има стойности под 38 градуса по Целзий
        
        
        • загуба на тегло
        
        
        • безсъние
        
        
        • нощни изпотявания
        
        
        • отпадналост
        
        
        • загуба на апетит
        
        
        • лесна уморяемост
        
        
        • депресия
        
        

        Понякога общите симптоми могат да се появят преди ставните и тогава оплакванията трудно могат да бъдат разграничени от тези при грип и много други вирусни заболявания.

        
        

        Следните по-важни характеристики на заболяването предполагат ремисия в хода на РА:

        
        

        • сутрешна скованост, траеща по-малко от 15 минути
        
        
        • липса на умора и отпадналост
        
        
        • липса на болка и подуване в ставите в покой и при движение
        
        
        • липса на оток на меките околоставни тъкани и др.
        
        
        • 
          

          11. Кога да потърсите лекарска помощ и от какъв лекар?

          
          
          
          

          Потърсете лекарска помощ ако забележите следните (или някои от тях) симптоми:

          
          

          • болка, скованост, затопляне, зачервяване и подуване в и около ставите (на китката, пръстите, врата, рамото, лактите, тазобедрениет стави, колене, глезени и ходила).
          
          
          • засегнати са повече от една, симетрични стави.
          
          
          • умора
          
          
          • появяваща се на определени моменти повишена телесна температура.
          
          
          • сутрешна болка и/или скованост в ставите и мускулите(продължаваща повече от 30 минути).
          
          

          Препоръчително е да се обърнете към лекар ако тези оплаквания продължават повече от две седмици и не отшумяват с обикновено прилаганото в такива случаи самолечение в домашни условия.

          
          

          Препоръчително е най-напред да се обърнете към личния си лекар. След като ви прегледа и назначи някои изследвания, Вашият личният лекар ще ви насочи ако е необходимо към ревматолог. Това е лекар, специализиран в откриването и лечението на всички системни автоимунни заболявания, които нерядко ангажират и опорно-двигателния апарат.

          
          
          
          
        
        
        
        
      
      
      
      
    
    
    
    
  
  

  
  

  
  
  
  

Ревматоидният артрит (Какво представлява ревматоидният артрит?)