Какво знаем за ензимните инхибитори

Какво знаем за ензимните инхибитори

Ензимните инхибитори са група вещества, които свързват и блокират храносмилателните ензими, като по този начин стопират действието им. Така храната преминава през стомашно-чревния тракт само частично смляна, респективно – усвоена.

През последните години се увеличиха познанията ни за въглехидратите и влиянието на приема им върху здравето. Съществуват редица потенциални рискове, свързани с повишената им консумация. Главният проблем при различните типове въглехидрати е бързата абсорбция на рафинираните захари. Те са с висок гликемичен индекс и засягат сериозно инсулиновата функция. От дълго време се знае, че повишената консумация на бързоусвоими въглехидрати е свързана с инсулиновата резистентност и последващите нарушения. Понижаването на тази абсорбция предотвратява развитието на редица метаболитни проблеми.

Продължават научните търсения относно начин, който да копира ефекта върху организма от понижения въглехидратен прием, така че значителна порция от въглехидрати да продължи да присъства в дневното меню. Отдавна се знае, че разтворимите фибри повлияват абсорбцията на рафинираните захари и години наред специалистите съветват да се консумират в достатъчно количество. Животински модели показват, че способността на разтворимите фибри да понижават въглехидратната абсорбция е свързана и с понижаване на кръвното налягане, както и на риска от кардио-васкуларни проблеми.

➡ Карб-блокери


Интересна опция са модерните “карб-блокери”. Терминът не е окончателно приет от Food and Drug Administration (FDA). Производителите на хранителни добавки и диетични продукти го използват, въпреки че FDA отрича да има научни доказателства за този ефект, който се описва с наименованието. Налице е обаче успех с използването на инхибитори на ензимите, участващи във въглехидратната обмяна, при понижаване на гликемичния индекс на въглехидратите с висок такъв. Много естествени съставки също демонстират този ефект. Най-популярни са натуралните екстракти от боб и хибискус (инхибират ензимите амилаза и захараза).

Екстрактът от Северен бял боб (Рhaselous vulgaris) – фазеоламин – взимодейства с храносмилателния ензим алфа-амилаза, който разгражда въглехидратите до глюкоза. Предполага се, че фазеоламинът спомага да се неутрализират поетите въглехидрати, което е важно за диабетиците, както и за всички, които се опитват да редуцират или контролират своето тегло чрез нисковъглехидратна диета. По-новите комерсиални карб-блокери съдържат екстракт от пшеничен протеин или от бял боб, или и двете. Вярва се, че тези протеинови екстракти свързват и инхибират ензима алфа-амилаза и по този начин се предотвратява разграждането на въглехидратите до глюкоза. Това молекулярно разпадане започва още в устната кухина в резултат от смилащото действие на слюнката, а след това продължава в храносмилателния тракт под въздействието на панкреатичния секрет. Ако въглехидратите не се разградят до захари, преминават през червата като неразградими фибри. Това теоретично означава по-ниска кръвна глюкоза и последваща инсулинова стабилност, както и липса на повишаване на теглото.

Повечето карб-блокери се предлагат под формата на таблетки, редуциращи 30 до 45 г от въглехидратния прием по време на едно хранене. Дали тези продукти са безопасни, все още остава отворен въпрос. По принцип индустрията със суплементи не е регулирана от FDA и поради тази причина не подлежи на толкова строг контрол както храните и лекарствата. Трябва да се знае, че карб-блокерите в повечето случаи не действат срещу всякакви безразборно приемани сладкиши, а предимно върху тестени изделия, картофи и ориз. И така: няма “магически хапчета за отслабване”, ако сте решили чрез цялото си поведение да вървите към тази цел!

➡ Цена

Въпреки че цената варира, обикновено се движи между $20 и $25 US за120 капсули.

➡ Дозировка

Обикновено се приемат по 1 до 3 капсули с 250 мл вода, 15 мин. преди всяко основно хранене, съобразно състава и количеството на храната. Не се препоръчва за лица до 18 г., бременни и кърмещи. Приемайте само като хранителна добавка. Тези продукти не са лекарствени средства. 2 капсули от карб-блокера осигуряват 1 г фазеоламин, което от “ин витро” експерименти показва, че неутрализира 2750 калории, поети с въглехидрати (около 600 г спагети например). Тази ефективност е установена в две “in vivo” проучвания: в едното участниците, суплементирани с фазеоламин, загубили почти 3.5 кг за един месец, докато групата, приемаща плацебо, загубила по-малко от 500 г от теглото си. Във втория експеримент въглехидратната абсорбция била редуцирана с 66% при суплементираната група участници. Две проучвания сравняват два протеинови алфа-амилазни инхибитора – пшеница и бял боб. Пшеничният протеин се оказва по-ефективен срещу панкреатичната и слюнната амилаза, в сравнение с протеина на базата на бобов екстракт. Метаболитните ефекти биха могли да се използват в лечението на диабета и затлъстяването.

➡ Звучи добре, но…


Защо FDA не разрешава статута на тези продукти? Подобно лекарство – Acarbose (Precose) се използва за контрол на глюкозните нива при диабет – то е безопасно и ефективно. Представлява глюкозидазен инхибитор, който също обаче си има странични ефекти! Японско проучване показва, че съществува малък, но реален риск от увреждане на черния дроб при употреба на глюкозидазни инхибитори.

➡ Има ли място за тревога?


Сигурно някои от вас си спомнят “starch blockers” от началото на 80-те? FDA нареди на производителите на тези продукти да прекратят продажбите в качеството им на продукти за отслабване. Способността им за инхибиране на въглехидратната абсорбция не била доказана, страничните ефекти включвали крампи, метеоризъм, подуване, диария. За кратко време тези начални карб-блокери се оказали напълно игнорирани.

➡ Странични ефекти


Страничните ефекти на карб-блокерите могат да се изразят в гастроинтестинални смущения, метеоризъм (газообразуване), диария. Главният проблем с дефинирането на силата на страничните ефекти е определянето им от конкретния индивид като сериозни или опасни за неговото здраве.

➡ Съществуват въпроси, на които отговорите предстоят:


Ако естествено не сте в състояние да консумирате достатъчно алфа-амилаза инхибиращ протеин (голяма чиния боб например), дали тогава е безопасно да вземате големи количества под формата на таблетки?!

Инхибирането на тези ензими засяга ли правилната абсорбция и на други хранителни вещества, освен въглехидратите?

Какви са дългосрочните ефекти върху органите, продуциращи храносмилателните ензими, които се оказват инхибирани?

Ефективни ли са блокерите?

За съжаление съществуват много малко и незадоволителни научни доказателства, че карб-блокерите действат в посока съществено намаляване на теглото.

Нови проучвания показват, че екстрактите от боб и пшеница действително имат ефект, но в много по-големи количества, отколкото се намират в търговските карб-блокери. Дозите, които забавят въглехидратната абсорбция, са 4000 до 6000 мг бобов или 4000 мг пшеничен екстракт. Не е доказано обаче, че точно този процес води до загуба на тегло. Карб-блокерите, които могат да бъдат намерени в търговската мрежа, съдържат най-много по 500 мг от тези екстракти, което дори не е близо до предполагаемата “ефективна” доза.

Това е заключението от последния проведен експеримент на научната организация UCLA, фаза 2 върху действието на патентован екстракт от Phaseolus vulgaris: “Клинични изпитания бяха проведени по отношение загубата на тегло, намаляването на коремната обиколка и понижаването нивото на триглицеридите в кръвта. Статистическа значимост не беше постигната и доказана. Причината вероятно е в малкия брой участници, завършили експеримента, както и в широката вариабилност на резултатите във всяка изпитвана група. Необходими са по-мащабни бъдещи проучвания за демонстрация на предполагаема ефективност на екстракта.”

➡ Фат-блокери


Главният компонент на фат-блокерите е съставката хитозан. Това е полизахарид, добит от екстракти от екзоскелета на ракообразни (скариди) и инхибира формирането на мазнини в тялото. Хитозанът работи на базата на диетичните фибри, преминаващи през храносмилателния тракт, без да бъдат подложени на смилане и разграждане. Хитозанът има и способността да “увлича” голямо количество от мазнините, депозирани в храносмилателния тракт, още преди тяхното усвояване, като увеличава обема си 6 до 10 пъти. По този начин мазнините се екскретират с изпражненията.

Фат-блокерите биха могли да са с изцяло натурален произход (чисти екстракти от растения, богати на фибри, семена или екстракти от ракообразни) или химически комплекс от диетични фибри, обогатени и подсилени с витамини и минерали.

➡ Ксеникал (Orlistat) и Хитозан – “Fat-вlocking” агенти


Най-продаваният фармацевтичен фат-блокер е Ксеникал (Xenical). Ð’ хранителните добавки алтернативният продукт е Хитозан. Крайният резултат, който постигат – блокиране абсорбцията на мазнините – е един и същ, но двете субстанции са доста различни по механизъм на действие.

Докато първите лекарства против затлъстяване повлияваха мозъчната активност, Orlistat (Xenical) действа стриктно в храносмилателния тракт като липазен инхибитор (блокира действието на храносмилателния ензим липаза). По този начин мазнините не се разграждат до молекули, които да се усвояват от организма през чревната лигавица. И все пак, Orlistat би могъл да възпре абсорбцията на едва 30% на поетите мазнини. Според проучванията приемът на Orlistat за срок от 1 година е довел до загуба на средно по 19 паунда тегло при изпитваната група доброволци, в сравнение с контролната група, приемала плацебо – там загубеното тегло е 13 паунда средно. Друго проучване за период от 57 седмици включвало прием по 120 мг Orlistat (или плацебо за контролната група) 3 пъти дневно с храната. Изпитваната група загубила 6.2 паунда тегло срещу 4.3 в контролната група. Разликата далеч не е впечатляваща… Тревожно странично явление – 9 от жените, приемащи Orlistat, развили рак на гърдата, в сравнение с 1 такъв инцидент от контролната група. Представителното лице на фармацевтичния гигант-производител заявил, че това е чиста случайност и няма връзка с приема на препарата. Интересно как съотношение 9 към 1 се определя като “шанс”, докато минималната разлика в загубата на тегло между двете групи пациенти в същия този експеримент се определя като радикално доказателство за ефикасността на продукта… Меко казано, повече от странен стандарт!

➡ Рискове


Мазни изпражнения, неприятни присвивания в корема, чревни спазми, газообразуване, фекална инконтиненция, повръщане и диария… звучи ли ви това като “магическото хапче”? Или е манипулация от страна на фармацевтичните компании, използващи човешката суета, за да направят тези свои продукти най-продаваните за всички времена?!

Общоприетата доза за прием на Orlistat е една капсула от 120 мг с всяко основно хранене, включващо мазнини. Първият подводен камък тук е, че ще се “окуражат” потребителите да приемат големи количества мазнини, вярвайки, че препаратът ще възпрепятства усвояването им от организма. Всъщност Orlistat е индикиран при пациенти със затлъстяване и BMI 30 и повече. Това означава, че продуктът е подходящ по-скоро за хора с патологично хронично затлъстяване, отколкото за хора, които искат да свалят няколко килограма или да “потушат” ефекта от сиренето върху пицата си!

При блокирането на мазнинната абсорбция се появяват и някои допълнителни, не толкова добри ефекти и рискове. Есенциалните витамини A, D, E и K са мастноразтворими. Това означава, че се транспортират в кръвния ток с помощта на мастни молекули като “носители”. Ако се ограничи абсорбцията на мазнините в кръвообращението, ще се блокира и усвояването на тези важни витамини, които играят главна роля в метаболизма, имунната функция, изработването на половите хормони и върху цялостното здраве въобще. Възпрепятства се и процесът на усвояване на “добрите” омега-3 и омега-6 мазнини, които имат недвусмислено доказани благоприятни здравословни ефекти.

➡ Aвтор:


Ензимните инхибитори са група вещества, които свързват и блокират храносмилателните ензими, като по този начин стопират действието им. Така храната преминава през стомашно-чревния тракт само частично смляна, респективно – усвоена.

През последните години се увеличиха познанията ни за въглехидратите и влиянието на приема им върху здравето. Съществуват редица потенциални рискове, свързани с повишената им консумация. Главният проблем при различните типове въглехидрати е бързата абсорбция на рафинираните захари. Те са с висок гликемичен индекс и засягат сериозно инсулиновата функция. От дълго време се знае, че повишената консумация на бързоусвоими въглехидрати е свързана с инсулиновата резистентност и последващите нарушения. Понижаването на тази абсорбция предотвратява развитието на редица метаболитни проблеми.

Продължават научните търсения относно начин, който да копира ефекта върху организма от понижения въглехидратен прием, така че значителна порция от въглехидрати да продължи да присъства в дневното меню. Отдавна се знае, че разтворимите фибри повлияват абсорбцията на рафинираните захари и години наред специалистите съветват да се консумират в достатъчно количество. Животински модели показват, че способността на разтворимите фибри да понижават въглехидратната абсорбция е свързана и с понижаване на кръвното налягане, както и на риска от кардио-васкуларни проблеми.

➡ Карб-блокери


Интересна опция са модерните “карб-блокери”. Терминът не е окончателно приет от Food and Drug Administration (FDA). Производителите на хранителни добавки и диетични продукти го използват, въпреки че FDA отрича да има научни доказателства за този ефект, който се описва с наименованието. Налице е обаче успех с използването на инхибитори на ензимите, участващи във въглехидратната обмяна, при понижаване на гликемичния индекс на въглехидратите с висок такъв. Много естествени съставки също демонстират този ефект. Най-популярни са натуралните екстракти от боб и хибискус (инхибират ензимите амилаза и захараза).

Екстрактът от Северен бял боб (Рhaselous vulgaris) – фазеоламин – взимодейства с храносмилателния ензим алфа-амилаза, който разгражда въглехидратите до глюкоза. Предполага се, че фазеоламинът спомага да се неутрализират поетите въглехидрати, което е важно за диабетиците, както и за всички, които се опитват да редуцират или контролират своето тегло чрез нисковъглехидратна диета. По-новите комерсиални карб-блокери съдържат екстракт от пшеничен протеин или от бял боб, или и двете. Вярва се, че тези протеинови екстракти свързват и инхибират ензима алфа-амилаза и по този начин се предотвратява разграждането на въглехидратите до глюкоза. Това молекулярно разпадане започва още в устната кухина в резултат от смилащото действие на слюнката, а след това продължава в храносмилателния тракт под въздействието на панкреатичния секрет. Ако въглехидратите не се разградят до захари, преминават през червата като неразградими фибри. Това теоретично означава по-ниска кръвна глюкоза и последваща инсулинова стабилност, както и липса на повишаване на теглото.

Повечето карб-блокери се предлагат под формата на таблетки, редуциращи 30 до 45 г от въглехидратния прием по време на едно хранене. Дали тези продукти са безопасни, все още остава отворен въпрос. По принцип индустрията със суплементи не е регулирана от FDA и поради тази причина не подлежи на толкова строг контрол както храните и лекарствата. Трябва да се знае, че карб-блокерите в повечето случаи не действат срещу всякакви безразборно приемани сладкиши, а предимно върху тестени изделия, картофи и ориз. И така: няма “магически хапчета за отслабване”, ако сте решили чрез цялото си поведение да вървите към тази цел!

➡ Цена


Въпреки че цената варира, обикновено се движи между $20 и $25 US за 120 капсули.

➡ Дозировка


Обикновено се приемат по 1 до 3 капсули с 250 мл вода, 15 мин. преди всяко основно хранене, съобразно състава и количеството на храната. Не се препоръчва за лица до 18 г., бременни и кърмещи. Приемайте само като хранителна добавка. Тези продукти не са лекарствени средства. 2 капсули от карб-блокера осигуряват 1 г фазеоламин, което от “ин витро” експерименти показва, че неутрализира 2750 калории, поети с въглехидрати (около 600 г спагети например). Тази ефективност е установена в две “in vivo” проучвания: в едното участниците, суплементирани с фазеоламин, загубили почти 3.5 кг за един месец, докато групата, приемаща плацебо, загубила по-малко от 500 г от теглото си. Във втория експеримент въглехидратната абсорбция била редуцирана с 66% при суплементираната група участници. Две проучвания сравняват два протеинови алфа-амилазни инхибитора – пшеница и бял боб. Пшеничният протеин се оказва по-ефективен срещу панкреатичната и слюнната амилаза, в сравнение с протеина на базата на бобов екстракт. Метаболитните ефекти биха могли да се използват в лечението на диабета и затлъстяването.

➡ Звучи добре, но…


Защо FDA не разрешава статута на тези продукти? Подобно лекарство – Acarbose (Precose) се използва за контрол на глюкозните нива при диабет – то е безопасно и ефективно. Представлява глюкозидазен инхибитор, който също обаче си има странични ефекти! Японско проучване показва, че съществува малък, но реален риск от увреждане на черния дроб при употреба на глюкозидазни инхибитори.

➡ Има ли място за тревога?


Сигурно някои от вас си спомнят “starch blockers” от началото на 80-те? FDA нареди на производителите на тези продукти да прекратят продажбите в качеството им на продукти за отслабване. Способността им за инхибиране на въглехидратната абсорбция не била доказана, страничните ефекти включвали крампи, метеоризъм, подуване, диария. За кратко време тези начални карб-блокери се оказали напълно игнорирани.

➡ Странични ефекти


Страничните ефекти на карб-блокерите могат да се изразят в гастроинтестинални смущения, метеоризъм (газообразуване), диария. Главният проблем с дефинирането на силата на страничните ефекти е определянето им от конкретния индивид като сериозни или опасни за неговото здраве.

➡ Съществуват въпроси, на които отговорите предстоят:


Ако естествено не сте в състояние да консумирате достатъчно алфа-амилаза инхибиращ протеин (голяма чиния боб например), дали тогава е безопасно да вземате големи количества под формата на таблетки?!

Инхибирането на тези ензими засяга ли правилната абсорбция и на други хранителни вещества, освен въглехидратите?

Какви са дългосрочните ефекти върху органите, продуциращи храносмилателните ензими, които се оказват инхибирани?

Ефективни ли са блокерите?

За съжаление съществуват много малко и незадоволителни научни доказателства, че карб-блокерите действат в посока съществено намаляване на теглото.

Нови проучвания показват, че екстрактите от боб и пшеница действително имат ефект, но в много по-големи количества, отколкото се намират в търговските карб-блокери. Дозите, които забавят въглехидратната абсорбция, са 4000 до 6000 мг бобов или 4000 мг пшеничен екстракт. Не е доказано обаче, че точно този процес води до загуба на тегло. Карб-блокерите, които могат да бъдат намерени в търговската мрежа, съдържат най-много по 500 мг от тези екстракти, което дори не е близо до предполагаемата “ефективна” доза.

Това е заключението от последния проведен експеримент на научната организация UCLA, фаза 2 върху действието на патентован екстракт от Phaseolus vulgaris: “Клинични изпитания бяха проведени по отношение загубата на тегло, намаляването на коремната обиколка и понижаването нивото на триглицеридите в кръвта. Статистическа значимост не беше постигната и доказана. Причината вероятно е в малкия брой участници, завършили експеримента, както и в широката вариабилност на резултатите във всяка изпитвана група. Необходими са по-мащабни бъдещи проучвания за демонстрация на предполагаема ефективност на екстракта.”

➡ Фат-блокери


Главният компонент на фат-блокерите е съставката хитозан. Това е полизахарид, добит от екстракти от екзоскелета на ракообразни (скариди) и инхибира формирането на мазнини в тялото. Хитозанът работи на базата на диетичните фибри, преминаващи през храносмилателния тракт, без да бъдат подложени на смилане и разграждане. Хитозанът има и способността да “увлича” голямо количество от мазнините, депозирани в храносмилателния тракт, още преди тяхното усвояване, като увеличава обема си 6 до 10 пъти. По този начин мазнините се екскретират с изпражненията.

Фат-блокерите биха могли да са с изцяло натурален произход (чисти екстракти от растения, богати на фибри, семена или екстракти от ракообразни) или химически комплекс от диетични фибри, обогатени и подсилени с витамини и минерали.

➡ Ксеникал (Orlistat) и Хитозан – “Fat-вlocking” агенти


Най-продаваният фармацевтичен фат-блокер е Ксеникал (Xenical). Ð’ хранителните добавки алтернативният продукт е Хитозан. Крайният резултат, който постигат – блокиране абсорбцията на мазнините – е един и същ, но двете субстанции са доста различни по механизъм на действие.

Докато първите лекарства против затлъстяване повлияваха мозъчната активност, Orlistat (Xenical) действа стриктно в храносмилателния тракт като липазен инхибитор (блокира действието на храносмилателния ензим липаза). По този начин мазнините не се разграждат до молекули, които да се усвояват от организма през чревната лигавица. И все пак, Orlistat би могъл да възпре абсорбцията на едва 30% на поетите мазнини. Според проучванията приемът на Orlistat за срок от 1 година е довел до загуба на средно по 19 паунда тегло при изпитваната група доброволци, в сравнение с контролната група, приемала плацебо – там загубеното тегло е 13 паунда средно. Друго проучване за период от 57 седмици включвало прием по 120 мг Orlistat (или плацебо за контролната група) 3 пъти дневно с храната. Изпитваната група загубила 6.2 паунда тегло срещу 4.3 в контролната група. Разликата далеч не е впечатляваща… Тревожно странично явление – 9 от жените, приемащи Orlistat, развили рак на гърдата, в сравнение с 1 такъв инцидент от контролната група. Представителното лице на фармацевтичния гигант-производител заявил, че това е чиста случайност и няма връзка с приема на препарата. Интересно как съотношение 9 към 1 се определя като “шанс”, докато минималната разлика в загубата на тегло между двете групи пациенти в същия този експеримент се определя като радикално доказателство за ефикасността на продукта… Меко казано, повече от странен стандарт!

➡ Рискове


Мазни изпражнения, неприятни присвивания в корема, чревни спазми, газообразуване, фекална инконтиненция, повръщане и диария… звучи ли ви това като “магическото хапче”? Или е манипулация от страна на фармацевтичните компании, използващи човешката суета, за да направят тези свои продукти най-продаваните за всички времена?!

Общоприетата доза за прием на Orlistat е една капсула от 120 мг с всяко основно хранене, включващо мазнини. Първият подводен камък тук е, че ще се “окуражат” потребителите да приемат големи количества мазнини, вярвайки, че препаратът ще възпрепятства усвояването им от организма. Всъщност Orlistat е индикиран при пациенти със затлъстяване и BMI 30 и повече. Това означава, че продуктът е подходящ по-скоро за хора с патологично хронично затлъстяване, отколкото за хора, които искат да свалят няколко килограма или да “потушат” ефекта от сиренето върху пицата си!

При блокирането на мазнинната абсорбция се появяват и някои допълнителни, не толкова добри ефекти и рискове. Есенциалните витамини A, D, E и K са мастноразтворими. Това означава, че се транспортират в кръвния ток с помощта на мастни молекули като “носители”. Ако се ограничи абсорбцията на мазнините в кръвообращението, ще се блокира и усвояването на тези важни витамини, които играят главна роля в метаболизма, имунната функция, изработването на половите хормони и върху цялостното здраве въобще. Възпрепятства се и процесът на усвояване на “добрите” омега-3 и омега-6 мазнини, които имат недвусмислено доказани благоприятни здравословни ефекти.

Какво знаем за ензимните инхибитори