вторник, 6 май 2014 г.

Спермограма, сперматозоиди, сперматогенеза

Спермограмата (сперма + гръц. gramma — запис;), представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) (физически свойства, химически и клетъчен състав и др.), даващи възможност да се оценят способностите и за оплождане. Характеристиката на спермограмата включва следните показатели


(в скоби са дадени техните нормални стойности): количество на еякулята (2 — 5 мл); цвят (млечно-бял); мирис (кестен); рН (7,2 — 7,4); време на втечняване (20 — 30 мин); лепкавост (0 — 5 мм); количество сперматозоиди в 1 мл (60 — 120 млн/мл); количество сперматозоиди в целия еякулят (120 — 600 млн.); подвижност — активноподвижни (60 — 70%), слабоподвижни (10 — 15%), неподвижни (20 — 25%); количество живи сперматозоиди (70 — 80%); патологически форми — общ процент (до 20%); клетки на сперматогенезата, общ процент (1 — 2%); левкоцити (до 10 в зрително поле); еритроцити (не); епители (2 — 3); кристали на Бехтер (единични); лецитинови зърна (много); слуз (не); спермаглутинация (не); микрофлора (не); специални проби: резистентност (120 мин и повече); метаболитна активност (60 мин и повече); уморителност (процент на подвижните форми след 1 час се намалява на 10%, след 5 часа — на 40%); скорост на движение на сперматозоидите (3 мм/мин). 

Следва да се отбележи, че не винаги отклонение от дадените характеристики в една или друга посока означава признак на заболяване. Само комплексна оценка на получените данни и връзката между тях може да позволи оценка на оплодителната способност на мъжа. При това спермограмата се използва не само за да се установи причина за безплодие, но и дава възможност да се оценят и други патологически отклонения в състоянието на здравия мъж. 

При даване на материал за спермограма мъжът трябва да спази няколко изисквания. Необходимо е полово въздържание 4 — 5 дни, включително не трябва да има и полюции в този период. В тези дни е непрепоръчително да се употребява алкохол (дори бира), лекарствени продукти, сауна, взимане на вана (само душ). Най-добре е пробата да се отбере в лаборатория чрез мастурбация или прекъснат полов акт. Не е правилно да се използва от презерватив, поради съприкосновението от веществата, от които е изработен презерватива, сперматозоидите губят своята подвижност. Не трябва да се преохлажда материала, нито да се подлага на преки слънчеви лъчи. Много е важно, целия материал от еякулацията да попадне в лабораторния съд. Загуба на количество би оказало влияние на резултатите. При изпълнението на всички тези изисквания се намалява вероятността за грешка при анализа и достоверност на резултата. Това е особено важно при мъже с малко общо количество на сперматозоидите и нисък процент на подвижните сперматозоиди . 



сперматозоиди, заснети при голямо увеличение



СПЕРМАТОЗОИД (сперма + зоо… + греч. eidos — вид;), Това е зрялата мъжка полова клетка. Открити са от студент-медик Й. Гам (1680), по-късно описани от А. Льовенхук. Сперматозоидите се образуват като резултат от спермогенезата и участват в оплождането. Зрелият нормален сперматозоид се състои от главичка, шийка, тяло и опашка. Общата дължина на сперматозоида е около 50 — 60 мкм (главичка 5 — 6 мкм, шийка и тяло 6 — 7 и опашка 40 — 50 мкм). В главичката се намира ядро, носещо наследствения материал на бащата. На предния и край се намира акросома, която осигурява проникването му през обвивката на женската яйцеклетка. В шийката и тялото са разположени митохондрии и спираловидни нишки, които са генератора на двигателната активност на сперматозоида. 

Според критериите на СЗО идеалният, зрял сперматозоид има овална глава с правилен, симетричен контур (с размери 4,0 – 5,0 микрона дължина и 2,5 – 3,5 микрона ширина) с бледа предна част (акрозома, 40 – 70% от общата площ на главата) и по – тъмна задна част. Съотношението между дължина и ширина на главата трябва да е 1,5 до 1,75. Опашката на сперматозоида трябва да бъде захваната в симетрично разположена ямка в основата на главата. Основата на главата трябва да е широка и да не е с форма на стрела. Всеки сперматозоид трябва да има само една опашка (около 45 микрона дължина), която да не е навита като спирала, нащърбена или под ъгъл. Непосредствено зад главата първата част на опашката трябва да е малко по-широка (максимална ширина 1 микрон) и дълга около 7 – 8 микрона. “Нормалните” цитоплазмени капчици трябва да имат гладки контури (не назъбени), разположени са в основата на главата и са с размер по – малък от 1/ 3 от нормалната дължина на главата. 

Подвижността е най-характерното свойство на сперматозоида и се осъществява с помощта на равномерни удари на опашката чрез завъртане около собствената им ос по посока на чаовниковата стрелка. Продължителността на съществуването на сперматозоида във влагалището достига до 2,5 часа, в шийката на матката 48 часа и повече. Сперматозоидът се движи до срещата с яйцеклетката със скорост 3 мм/мин. Известно е, че за определянето на пола роля играят двете хромозоми — Х и Y .Яйцеклетката може да се оплоди само от един сперматозоид. В спермограмата на здравия мъж наред с нормалните се срещат и патологични форми на сперматозоиди, но не повече 20 — 25%. При патология в семенната течност е възможно да се намали броя на сперматозоидите (олигозооспермия), да се намали броя на подвижните сперматозоиди (астенозооспермия). Понякога отсъстват зрели сперматозоиди, но се срещат клетки на спермогенезата ( азооспермия). Когато всички сперматозоиди са неподвижни ( акиноспермия, некроспермия) или липсват не само сперматозоиди, ни и клетки на спермогенезата (аспермия). 

СПЕРМА (греч. sperma — семя; синоним — семенна течност, еякулят), това е смес от отделените по време на еякулацията продукти от мъжките полови органи: тестисите, простатната жлеза, семенните мехури, куперовите жлези, уретрата. Спермата на зрелия мъж представлява лепкава слузободобна нееднородна и непрозрачна течност с характерна миризма на суров кестен. В течение на 20 — 30 минути спермата се втечнява, става хомогенна, лепкава и има непрозрачнен беловато-сив цвят. Количеството и е индивидуално и варира от 1 — 2 до 10 мл и повече, средно 3 — 3,5 мл. На практика, голлемият обем на спермата не означава още висока оплодителна способност. Количеството зависи още от честотата на еякулациите. Оплодителнта и способност зависи не само от нейния обем , но и от количеството на сперматозоиди в 1 мл сперма, което нормално е 60 — 120 млн. При това подвижните сперматозоиди не трябва да са по-малко от 70% от общото количество. За долна граница се приема не по-малко от 20 млн сперматозоиди/мл. Освен зрелите сперматозоиди в спермата могат да се наблюдават и други клетки на спермогенезата, а също и други органични вещества, микроелементи, протеини, аминокиселини, ферменти, глюкоза, фруктоза, лимонена киселина и други вещества. Всички те са необходими за узряването и нормалната жизненост на сперматозоидите, обезпечаващи тяхната жизнепродължителност и подвижност, поддържащи тяхната оплодителна способност. Възможно е промяна на количеството, състава и цвета на спермата. 

СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА (сперма + греч. genesis — произход, развитие),е процеса на развитие на мъжките полови клетки, който завършва с формиране на сперматозоиди. Протича във вътрешността на извитите семенни канали, съставляващи повече от 90% от обема на тестиса на зрелия мъж. На вътрешната стена на каналите са разположени 2 типа клетки — сперматогонии (най-ранните, първите клетки на сперматогенезата, от които в резултат на последователни клетъчни деления през ред стадии постепенно се образуват зрелите сперматозоиди) и хранителни клетки Сертоли. Сперматогенезата започва едновременно с функциите на тестисите под влиянието на половите хормони през периода на пубертета и продължава непрекъснато (при повечето от мъжете до края на живота им), има отчетлив ритъм и равномерна интензивност. Времето необходимо за превръщането на сперматогония в сперматозоид, отнема при човека около 74 — 75 денонощия. При тези сперматогонии, които се намират в тестисите още преди настъпването на периода на половото съзряване, биват два типа: А и В, или тъмни и светли; част от тях се запазват като запасни, а други започват да растат и да се делят. Сперматогонии, които съдържат удвоен набор хромозоми, се делят чрез митоза, довеждат до възникване на последващи клетки — сперматоцити 1-ви порядък. По-нататък в резултат от две последователни деления (мейотични деления) се образуват сперматоците от 2-ри порядък, а след това сперматиди (клетки на сперматогенезата, непосредствено предшестващи сперматозоида). При тези деления се получава два пъти намаление (редукция) броя на хромозомите. Сперматидите не се делят, а навлизат в заключителния период на сперматогенезата (периода на формиране на сперматозоидит) и след продължителна фаза на диференциация се превръщат в сперматозоиди. Това се получава чрез постепенно разтегляне на клетките, изменения, удължение на формата им, в резултат на което клетъчното ядро на сперматида образува главичката на сперматозоида, а обвивката и цитоплазмата — шийката и опашката. В последната фаза на развитие на главичката на сперматозоидите се придвижват към клетките на Сертоли, получавайки от тях храна до пълно съзряване. След това сперматозоидите, вече узрели, попадат в пролуката на каналите на тестисите и по-нататък в придатъка, където се натрупват и извеждат от организма по време на еякулацията. 

Предвид концентрацията, общия брой, подвижността, морфологията различаваме: 

нормоспермия – нормална концентрация , подвижност и морфология на сперматозоидите 
аспермия – пълна липса на сперматозоиди и клетки на сперматогенеза 
азооспермия – отсъствие на живи сперматозоиди , но наличие на клетки на сперматогенеза 
некроспермия, акиноспермия – наличие само на неподвижни сперматозоиди 
астенозооспермия – намален брой на подвижните сперматозоиди 
олигоспермия – намалено количество сперматозоиди 

НОРМОСПЕРМИЯ: Според критериите на СЗО= Световната здравна организация (WHO Laboratory manual of human semen and sperm-cervical mucus interaction 1992, Cambridge university UK говорим за нормоспермия, когато е налице: 

1. обем на еякулата – 2. мл и повече 
2. концентрация на сперматозоидите – над 20 000 000 бр./мл 
3. общ брой сперматозоиди – над 40 000 000 бр. 
4. подвижност (мотилитет) – над 50% прогресивно подвижни или над 25% бързо линеарно подвижни за поне 60 мин. 
5. морфология – над 30% с нормална морфология 
6. левкоцити – до 1 000 000 

Въведен е критерият КФЦ – концентрация на функционални сперматозоиди т.е сперматозоиди с нормална морфология и добра прогресивна подвижност. На базата на този критерий се различава: – КФЦ > 13 000 000/мл. – нормална фертилност 

- КФЦ = 13 000 000 – 3 000 000 /мл. – лека (1 степен) субфертилност 
- КФЦ = 3 000 000 – 1 300 000 /мл. – средна (2 степен) субфертилност 
- КФЦ = 1 300 000 – 300 000 /мл. – тежка (3степен) субфертилност 
- КФЦ < 300 000 /мл. – на практика стерилни 
- КФЦ = 0/мл – на практика азооспермия 


АСПЕРМИЯ (а… + сперма), липса в еякулата на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата. При това по време на половия акт (коитуса) се запазва отделяне на течност, състояща се от секрета на простатната жлеза, семенните мехури, и усещане за оргазъм, което отличава аспермията от асперматизма. Обаче количеството течност, отделено при еякулацията е незначително, а усещането за оргазъм слабо изразено. Причини за аспермия са отсътвие или недоразвити семеизнасящи канали или или тяхното запушване в резултат на възпалителен процес или травма на половите органи (обтурационна аспермия), а също и неспособност на тестисите да произведат сперматозоиди (тестикулярна аспермия). Тестикулярната аспермия представлява признак на секреторно бесплодие. Аспермия, причинена от запушване на семенните канали, е причина за екскреторно безплодие и изисква пластическа операция. 

АЗООСПЕРМИЯ (а… + зоо… + сперма), липса на сперматозоиди в еякулата, но наличие на предшестващите ги форми — клетки на сперматогенезата наред с продуктите на секреция на простатната жлеза и семенни мехурчета. Следва да се разграничава от аспермията. При азооспермията се подтиска сперматогенезата (деление или съзряването на сперматозоидите) на различни стадии. Към това могат да се отнесат нарушения, токсически въздействия ( алкохол, вредни химически вещества, някои лекарствени препарати и др.), различни заболявания на организма. До азооспермия могат да доведат и различни видове нарушения на проходимостта на семенните канали в резултат на възпалителни заболявани на половите органи. Азооспермия — една от причините на безплодие при мъжете, която е нужно да се изследва и лекува от лекар. 

АКИНОСПЕРМИЯ (а… + гръц. kineo — привеждане в движение + сперма; синоним — акинезия), пълна неподвижност на живите сперматозоиди в спермата и неспособността им да оплождат. Причините на това явление не са изучени достатъчно. Предполага се, че биха могли да бъдат заболявания на половите жлези ( възпаление, хормонална недостатъчност и др.; в лабораторни условияи — рязко преохлаждане на спермата при хранене, излагане на преки слънчеви лъчи, попадение на химически вещества в пробата, попаднали през презерватив и др. За установяване на акиноспермия е необходимо 2 — 3-кратно щателно изследване на еякулата. 

НЕКРОСПЕРМИЯ (некр… + сперма), наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в еякулята. Некроспермията бива обратима (лъжлива), когато е възможно оживление на сперматозоидите, и необратима (истинска). Последната се среща много рядко, причините са неисяснени и не се поддава на лечение. Различват се също частична некроспермия, при която живите сперматозоиди са по-малко от 20%. Некроспермията заради неподвижността на сперматозоидите често се бърка с акиноспермия. Некроспермията понякога се обяснява с въздействието на багрилото на сперматозоида или случайно попадание на химически вещества в пробата при нейното изследване. За да се избегнат артефактите, трябва да се отбере повторна проба. В случаите на истинска некроспермия следва да се препоръча изкуствено оплождане с материал от донор или осиновяване. Лъжливата или частична некроспермия, причини за която биха могли да бъдат астеноспермия, акинезия и други фактор, се поддава на медикаментозно лечение. 

АСТЕНОЗООСПЕРМИЯ (гръц. astheneia — бессилие, слабост + зоо… + сперма; синоним — астеноспермия), намаление на количеството на подвижните форми, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. Количеството на слабоподвижните или неподвижни форми при това превишава 30%. Причините за астенозооспермията не са изяснени окончателно, но се предполага ролята на изменение на химическия състав на плазмата в спермата, снижения състав на въглеводороди или други енергетически вещества, също и намаление или изчезване на отрицателния електрически заряд на сперматозоидите, различни микроорганизми, особено микоплазмена инфекция. Причините могат да бъдат и различни нарушения на сперматогенезата, в резултат на което се образува не само по-малко колочество сперматозоиди (олигозооспермия), но и патологически форми, неспособни на пълноценно движение. Астенозооспермията може да доведе до стерилитет у мъжа, във връзка с което е необходима консултация с уролог, преглед и лечение. 

ОЛИГОЗООСПЕРМИЯ (олиг… + зоо… + сперма), намалено количество на сперматозоидите в еякулата. Не трябва да се бърка с олигоспермията. Нормално е, когато в 1 мл се съдържат 60 — 150 млн. сперматозоиди (тогава говорим за нормоспермия). Различават сеняколко степени олигозооспермия: I — в 1 мл еякулят се съдържат 60 — 40 млн. сперматозоида; II — 40 — 20 млн.; III — 20 — 5 млн.; IV — по-малко 5 млн. В момента долната граница по норма е преразгледана и по данни на световната здравна организация е 20 млн. сперматозоида в 1 мл еякулат. Счита се, че за настъпване на беременност това количество сперматозоиди може да бъде достатъчно при условия на нормално количество в 2 — 5 мл еякулат и висока оплодителна способност . Необходимо е, в матката към яйцеклетката да попадне определено количество сперматозоиди, така наречения „фертилен пул“, който създава условия за проникване в яйцеклетката на един сперматозоид, който я опложда. Ако бременност при доказано здрава жена не настъпва, то олигозооспермията, независимо от степента, трябва да се разглежда като патологическо състояние. Причини за олигозооспермия се смятат хормоналната недостатъчност, водеща до нарушения в сперматогенезата, гладуване, авитаминоза, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, хроническо отравяне с олово, живак и техните производни, въглероден двуокис, действието на рентгеново и радиоактивно излъчване, хронически възпалителни процеси (хламидиоза, микоплазмоза и др.). Към олигозооспермията могат да се отнесат и физическите и психическите пренатоварвания, стресът, конфликти, чести еякулации . За здравия човек са свойствени колебания на тези показателли, но не трябва да превишават 10 — 15% . Решението на въпроса, представлява ли олигозооспермията причина за стерилитет или не следва да се отнесе към компетенцията налекаря. 

ТЕРАТОЗООСПЕРМИЯ – по-малко от 30% сперматозоиди с нормална морфология 

ПИОСПЕРМИЯ – гной в еякулата 

ХИПОСПЕРМИЯ – количеството на еякулата е по-малко от 2 мл 

ХИПЕРСПЕРМИЯ – количеството на еякулата е по-голямо от 6 мл 

АСПЕРМАТИЗЪМ – липсва еякулат 

ХИПЕРЗООСПЕРМИЯ – повишен брой на сперматозоидите в еякулата 



Методи за „оползотворяване“ на семенната течност в зависимост от концентрацията: 

Влагалищна инсеминация с ‘cervical cap’ (напр. SPTC > 10 х 10^6/ml); 
Интрацервикална инсеминация (напр. SPTC > 7.5 х 10^6/ml); 
Интраутеринна инсеминация (напр. SPTC > 5.0 х 10^6/ml); 
IVF–ET (100,000 – 150,000 sp. за всеки овоцит / 1 ml); 
IVF–ET (микроинсемианция в капки под парафин или пейети); 
ICSI (единични живи, незадължително подвижни сперматозоиди). 
Очаквани резултати (ограничения и целесъобразност) 
Влагалищна инсеминация (5 – 20% / овулационен цикъл); 
Интрацервикална инсеминация (5 – 10% / овулационен цикъл); 
Интраутеринна инсеминация (в диапазона: 5 – 15 % / овул. цикъл); 
IVF–ET (в диапазона: 15 – 30 % текущи бременности / ЕТ); 
ICSI (в диапазона: 15 – 30 % текущи бременности / ЕТ);



Спермограма, сперматозоиди, сперматогенеза

петък, 28 март 2014 г.

SCITEC L-Glutamine

245_288_5576_pm_scitec_lglutamine_600g


Л-ГЛУТАМИН – „НЕЗАМЕНИМИЯ“ ЕЛЕМЕНТ ЗА ВСИЧКИ АТЛЕТИ


Основният от всички аминокиселини, през изминалите години се превръща в най-популярния суплемент сред атлетие. Глутамина е изключително нужен на тялото, в критични за тялото моменти, като например стрес, в резултат от тежко физическо натоварване или болест. В подобни моменти тялото не е в състояние да произвежда достатъчно глутамин, за да задоволи нуждите на имунната система, при което възниква необходимост от външен прием под формата на хранителна добавка. Изследвания показаха, че редовния прием на глутамин спира разграждането на мускулите. Друго предимство на глутамин е, че той е една от малкото аминокиселини, която увеличава естественото производство на хормона на растежа в тялото. Само 2 г глутамин, приети орално, могат да увеличат четири пъти стойностите на растежния хормон в тялото.


Опаковка: 180 g / 360 g

Съдържание на 1 доза:

Глутамин: 6000 mg


Хранителни стойности:

Дозировка: 1 пълна чаена лъжичка (6 g)

Брой дози в опаковка: 30 / 60


Начин на употреба: Приемайте 1-3 дози дневно. Задължително си осигурете 1 доза след тренировка и 1 доза вечер, преди лягане.



SCITEC L-Glutamine

сряда, 26 март 2014 г.

събота, 22 март 2014 г.

Provibol подобен на Нолвадекс и Proviron (Lipthai)

Provibol подобен на Нолвадекс и Proviron (Lipthai)



 





Цена:
82,00 лв
Производител:
Lipthai
Количество:

100 таблетки по 25 мг

Provibol е силно андрогенен стероид, с анаболен ефект за изграждане на мускули. Provibol (mesterolone) обикновено се използва за лечение на различни видове сексуална дисфункция, които често са резултат от това е ниското ниво на тестостерон за ендогенените. Обикновено Mesterolone може да се обърне на проблемите на сексуалната незаинтересованост и импотентност, и понякога се използва за увеличаване броя на сперматозоидите. Той не стимулира организма да произвежда тестостерон, но Mesterolone е просто оралният стероидно андрогенен заместител, който се използва за компенсиране на липсата на естествения мъжки андроген. Сред спортистите Provibol се използва предимно като антиестроген. Повечето спортисти предпочитат да използват Mesterolone както и Нолвадекс, особено по време на силно естрогенни цикли. С Provibol и Нолвадекс, естрогените и техните странични ефекти често са значително сведени до минимум.


Провибол е търговското наименование на препарата.


Провибол, който по същество е нестероидно вещество, проявяващо силен антиестрогенен ефект. Медикаментът е агонист/антагонист на естрогена, който се свързва с естрогенните рецептори в тъканите. По този начин Провибол блокира естрогена и практически се постига антиестрогенен ефект. Макар че Провибол е ефективен в борбата с естрогена, той не е най-мощен препарат в това отношение. Препарати като Аримидекс, Фемера, Аромазин са значително по-добри в предотвратяването на образуване на естроген, но тъй като Провибол е по-мек и по-широкоспектърен, се е използва по-често.


Ензимът ароматаза е причината тестостеронът да се превръща в естрадиол. Структурата на естрогена е значително близка до тази на тестостерона. Ензимът ароматаза може да превърне и много от анаболните стероиди в различни естрогени, което предполага отговорно отношение към собственото тяло при ползване на стероиди. Високи нива на естрогена могат да предизвикат някои нежелани странични ефекти, като гинекомастия, увеличено задържане на течности в организма, което пък означава загуба на дефиниция. Натрупването на мазнини е друга неприятна последица при високи нива на естроген. Трениращите, които са чувствителни към естроген, трябва да внимават при приемането на лесно ароматизиращи стероиди и да използват антиароматизиращи и антиестрогенни средства.


Провибол показва и способност да увеличава отделянето на лутенизиращия и фоликолостимулиращия хормони в мъжкото тяло. Това се постига, като се предотвратява така наречения “negative feedback inhibition” (спиране на отделянето на хормони от хипоталамуса и хипофизата, поради отрицателна обратна връзка – механизъм, предпазващ тялото от препроизводство на хормони, активиращ се от високи нива на естроген). Такава роля изпълняват Кломид и Циклофенил. По-високи нива на лутенизиращия хормон могат да доведат до стимулиране на клетките на Ледиг (отговорни за отделянето на андрогени като тестостерона; намират се в семенните тубички в тестисите). На практика се постига увеличено производство на собствени андрогени, включително тестостерон. Този ефект на Провибол го прави удобен не само по време на цикъл, но и след него, при възстановяването на собственото производство на хормони. Нолвадекс е по-въздействащ в това отношение даже от Кломида и се предпочита от атлетите при възстановяващи терапии. При тежки цикли , където собственото производство на хормони е силно подтиснато и дори спряно, ползването на Нолвадекс е недостатъчно и се налага използване на Гонадотропин (HCG), стимулиращ действието на лутенизиращия хормон, като задейства клетките на Ледиг. Гонадотропин постига силно стимулиране на тестисите и техните функции. Производството на собствен тестостерон обаче може да не е достатъчно и в такъв случай се приема Провибол. Той само блокира действието на естрогена и затова не трябва да се спира, когато все още има високи нива на естрогена, защото това ще доведе до бързо заемане на естрогенните рецептори от силни естрогени, а това би могло да значи странични ефекти. HCG не само стимулира производството на тестостерон, но и увеличава ароматизацията му в тестисите, което изисква ползване на антиестрогени няколко седмици след спирането му. Когато се приема само Провибол за борба с естрогена по време на цикъл, трябва да бъде ползван, докато хормоните вече бъдат под контрол.


Приетата доза за мъже е 10-30 мг на ден. За предпочитане е да се започне с малка доза и при нужда тя да се увеличи. При ползването на силно ароматизиращи препарати е добре Нолвадекс да се взима още в началото на цикъла, а при цикъл със слабо ароматизиращи или неароматизиращи стероиди (или при хора, нямащи проблеми с естрогена), Нолвадекс се приема, когато целта е подновяване на собственото производство на тестостерон.

Жените също приемат Нолвадекс, за да намалят ефекта от собствения им естроген. Това спомага и за намаляване на мазнините в проблемните области – бедра и ханш. Ползването на Провибол от жени е значително рисковано, тъй като се наблюдават странични ефекти като топли вълни и нарушения в месечния цикъл.


<– Назад към орални препарати




Provibol подобен на Нолвадекс и Proviron (Lipthai)

Drostanolone (BioTech Labs) – Поръчка на орален Дростанолон FitnesBG

Drostanolone (BioTech Labs) – Поръчка на орален Дростанолон






Цена:
78,00 лв
Производител:
BioTech Labs
Количество:

100 табл по 25 мг

Мастерон/Дростанолон пропионат, Dromastanolone Di-propionate

Активния състав на този анаболен стероид е дромастанолон пропионат. Той може да покаже анти-естрогенен ефект в тялото. Това ще намали количеството ароматизация на други анаболни стероиди. Дростанолон действа по същия начин като провирон. Културистите го предпочитат, защото не ароматизира в андроген и е много полезен при изчистване. Може да бъде комбиниран с други стероиди за по-силен ефект. Смесването му с инжекционни препарати като Дека-дураболин е полезен за предоставяне на бърз растеж мускулна маса, без прекормерно задържане на вода. За повече мускулна маса, по-силен андрогенен ефект се препоръчва комбинация с Метандиенон (Dianabol) или инжектиране на тестостерон енантат. Този резултат води до изключителен мускулен растеж, но и водната задръжка е повече в случая. Примерните дози дневно са 100 до 150 мг, като се разделят на няколко приема за по-оптимален ефект.


Masteron не ароматизира в каквато и да е доза. Повишаването на мускулната маса е често споменавано от атлети използващи го. Ненадминат е по своя ефект правещ мускулите релефни, плътни и пълни. Препаратът втрърдява вече изчистените мускули. Използвайки този препарат културистът подчертава мускулната сепарация. Използването му предизвиква твърдост в мускулите, от която се нуждаят всички състезатели. Бодибидърите го използват последните 4-5 седмици преди състезанието, съвместно с Primobolan, Parabolan, Oxandrolone и Winstrol. Nolvadex обикновенно не се използва с него, защото той не ароматизира в каквито и да е дози. Токсичността на този препарат спрямо черния дроб е много малка. Този стероид показва силно анаболна активност, и по ниска андрогенност от тестостерона. Освен в предсъстезателни цикли може да се ползва в цикли, където се избягват водната задръжка и ароматизацията. Във този случай атлетите разказват за увеличена сила и добре изглеждащи мускули. Не се явява същият прираст на сила, както при тестостерона, защото водната задръжка характерна тестостерона работи по-добре за това. Той бързо влиза и излиза от обмяната. Тъй като субстанцията Dromastanolone Di-propionate e с кратък полуживот, честите поставяния на инжекции са необходими. Този факт прави на Masteron много интересен, когато приемащите го трябва да дадат отрицателен анализ на урина при допинг тест.


С приема на този стероид спортистите могат да увеличат андрогенното ниво без риск от повишаване на нивото на естроген. Това води ди твърдост на мускулите.Една от причините много спортисти да използват този продукт е ,че преди състезание съдържанието на мазнини трябва да е малко. Продуктът е особено ефективен в комбинация със стероиди като -  Winstrol Depot, Parabolan, Primobolan Depot, Anavar и Testoviron Depot . Дозировката е 100мг. на всеки 3-4 дни. Подходящ е за предсъстезателната подготовка. Masteron-ът не ароматизира дори и във висока доза. Повишава мускулната маса. Ефекта, който притежава прави мускулите релефни, плътни и пълни. Препаратът втрърдява вече изчистените мускули. Културистите използват този медикамент, за да подчертаят мускулната сепарация . Използването му предизвиква твърдост в мускулите, от която се нуждаят всички състезатели. Бодибидърите го използват последните 4-5 седмици преди състезанието, съвместно продукти като Primobolan, Parabolan, Oxandrolone и Winstrol.


Детайлно описание


Masteron е стероид, високо ценен от състезаващите се културисти. Както и другите препарати на базата на DHT, той е идеален за предсъстезателната подготовка. Masteron не ароматизира в каквато и да е доза. Повишаването на мускулната маса е често споменавано от атлети използващи го. Ненадминат е по своя ефект правещ мускулите релефни, плътни и пълни. Препаратът втрърдява вече изчистените мускули. Използвайки този препарат културистът подчертава мускулната сепарация. Използването му предизвиква твърдост в мускулите, от която се нуждаят всички състезатели. Бодибидърите го използват последните 4-5 седмици преди състезанието, съвместно с Primobolan, Parabolan, Oxandrolone и Winstrol. Novadex обикновенно не се използва с него, защото той не ароматизира в каквито и да е дози. Токсичността на този препарат спрямо черния дроб е много малка. Този стероид показва силно анаболна активност, и по ниска андрогенност от тестостерона. Освен в предсъстезателни цикли може да се ползва в цикли, където се избягват водната задръжка и ароматизацията. Във този случай атлетите разказват за увеличена сила и добре изглеждащи мускули. Не се явява същият прираст на сила, както при тестостерона, защото водната задръжка характерна тестостерона работи по-добре за това. Той бързо влиза и излиза от обмяната. Тъй като субстанцията Dromastanolone Di-propionate e с кратък полуживот, честите поставяния на инжекции са необходими.

Този факт прави на Masteron много интересен, когато приемащите го трябва да дадат отрицателен анализ на урина при допинг тест. Тъй като субстанцията Dromastanolone Di-propionate не остава в тялото дълго в задоволително количество, атлетите инжектират съединението с страхотен успех до две седмици преди тест.

Употребата на Masteron не е ограничена само до етапа на предсъстезателна подготовка. Атлети, които искат да избегнат водно задържане и които лесно повишават ниво на естроген, също оценяват Masteron.


В този случай една ампула (100 мг) се инжектирана всеки втори ден. В комбинация с Primobolan, Winstrol или Тестостерон пропионат могат да бъдат придобити огромна сила и увеличаване на теглото, като резултатите са качествени и дълготрайни. Въпреки че жените не използуват Masteron много често, има жени атлети които го взимат преди състезание.


Дозировка на Masteron


Дозите, които са обичайни са 100 мг на всеки 3 – 6 дни. Естерът на Di-propionate, използуван с това съединение осъществяват неговата дейност само за няколко дни. С такова кратко времетраене, инжекциите трябва да бъдат многократни поне всеки 3 или 4 дни за да поддържат постоянно ниво на хормонът в кръвта. Седмичните приеми са в рамките на 300 – 500 мг. Ако жени приемат препарата, дозата трябва да бъде ограничена до не повече от 25 – 50 мг седмично.


Странични ефекти на Masteron


Страничните ефекти са меки и незначителни и все пак – контролирайте дозите и спазвайте инструкциите за употреба. Следете кръвното налягане. Дростанолон не е токсичен, дори когато се използва в дълги цикли. Единствените странични ефекти са базирани на базата на свойствата на андроген DHT. Те включват мазна кожа, акне, окосмяване по тялото и загуба на коса, само ако се приема във прекалено високи дози и дълготрайна употреба.


<– Назад към инжекционни продукти




Drostanolone (BioTech Labs) – Поръчка на орален Дростанолон FitnesBG

неделя, 23 февруари 2014 г.

Нов анаболен трик за растеж – започнете деня с чаша какао FitnesBG

Какаото Полезно – ФинтесБГ


Нов анаболен трик за растеж – започнете деня с чаша какао  FitnesBG


Какаото е продукт, използван широко в хранителната и фармацевтичната индустрия. Добива се от плодовете на вечнозелено дърво, високо до 8 м. Растението се среща в диворастящ вид в Централна и Южна Америка, култивира се на големи площи главно в Америка и Африка. Най-традиционната напитка за разбуждане – кафето, може и да съдържа веществото кофеин, известно със способността си да изгаря телесните мазнини, но натуралното какао на прах пък е заредено с мощния флавоноид епикатехин, който стимулира анаболната активност на растежните фактори в човешкото тяло. Така накратко звучи обобщението от интересен научен пробив, който през изминалата седмица попадна във фокуса на внимание из бодибилдърските среди.Какаовите плодове ся познати на населението в Бразилия от много векове насам. Ацтеките в Мексико и други съседни на него страни употребявали тези плодове за приготвяне на питие. Наричали го шоколатъл, откъдето произлиза и днешното име на шоколада, в основата на приготвянето на който е какаото. Продуктът е пренесен в Европа през XVI век от испанците, когато завладяват Латинска Америка.


От ацтеките и маите, през мексиканските шамани, та чак до наши дни, какаото на прах продължава да се слави със лековита си сила. Приготвяните от него течности и храни редовно се използват като естествено средство за понижаване на лошия LDL холестерол и високото кръвно налягане. Консумацията на натурални какаови продукти се препоръчва и когато се налага увеличаване на притока на кръв към артериите или предотвратяване на риска от образуването на кръвни съсиреци. Най-отличителната черта на какаото обаче си остава неговият изобилстващ от антиоксиданти състав. Какаото съвсем заслужено се определя като първенец сред храните с високо съдържание на полифеноли, тъй като на всеки грам от него се падат приблизително по 43.6 мг флавоноиди. Затова елементарната аритметиката показва, че изпиването на чаша натурално какао ще „влее“ в организма ви много по-големи количества антиоксиданти, отколкото обръщането на чашка от другите известните антиоксидантни аперитиви (червеното вино, чая, сок от боровинки и т.н)


Какаовият прах съдържа полезни теостероли – вещества, които в човешкия организъм се превръщат в полезния витамин Q, който подпомага лечението на деца и възрастни от сериозни заболявания.


Какаото на прах като подправка и храна се получава при преработката на плодовете. За да се добие какао на прах, едрите плодове се подлагат на ферментация, след което се отделят семената. Те съдържат малко фосфати, нишесте, витамини от групата В, алкалоиди, около 50% липиди (съставени от полезни ненаситени мастни киселини от растителен произход), 10% протеини и дъбилни вещества – главно катехини. Съдържат и 1% от ксантиновото производно теобромин, което е сродно по химическа структура и действие с кофеина на кафето и теофилина на чая. След ферментацията семената се преработват фабрично, като се отстранява семенната обвивка, в която е основното съдържание на теобромина. Останалата част – семенното ядро, се смила, за да се получи паста. От нея се произвеждат шоколади, бонбони, какаово масло и суров какаов прах. Тъй като той е неразтворим във вода, се подлага на специална обработка, за да се получи какаов прах тип „екстра” или друг тип с по-ниски качества, наречен „златен”.


Още един ценен ефект от приема на какао беше открит наскоро, при изследване, посветено на епикатехина и влиянието му върху производството на миостатин в човешкото тяло. Преди няколко месеца американски учени започнали да наблюдават промените в протеиновите нива на растежните фактори в скелетните мускулни на млади и по-възрастни хора. Изследователите тръгнали от изходната теория, че маркерите на инхибиторите (веществата, които блокират някой физиологичен процес – в случая мускулния растеж) като миостатина и бета-галактозидазата започват да се увеличават с напредването на възрастта, докато стимулиращите растежа агенти като фолистатина и миогенина – съответно да намаляват. На този етап от проучването, американците включили група доброволци над 35, 40-годишна възраст, които били подложени на седемдневно лечение с епикатехин. В неговият края участниците регистрирали увеличаване в показателите, отнасящи се до физическата сила и подобряване на съотношението между анаболните растежни фактори и намалените нива на миостатина. Макар учените все още да не са успели да установят точния механизъм, чрез който епикатехина редуцира производството на миостатина, те с категоричност посочват какаото като един от най-добрите източници на това антиоксидантно веществo.В заключение можем само да добавим – вмъкнете натурално, неподсладено какао към вашия хранителния режим и така лесно ще се радване не само на по-добро общо здраве, но и на по-благоприятна вътрешна анаболна среда. \


Какаото съдържа:


 


  • Мазнини – какаовите зърна съдържат голям процент масло. В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина. Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус. При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност. Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му. Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета. Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.

  • Растителен протеин – сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта. Въпреки голямото разнообразие на аминокиселини в какаовия протеин и приблизително количество на чист белтък от 25%, какаото и обикновеният шоколад не са такъв важен източник на протеин, както би могло да се очаква. Това е така, защото под 40% от протеините биват наистина използвани от тялото и някои от тях се губят или преобразуват при обработката им.

  • Захар – какаовото зърно съдържа доста въглехидрати, но повечето от тях са скорбяла, разтворими и неразтворими фибри. Много малка част са прости захари. 100 грама какао на прах съдържат около 37-40 г въглехидрати.

  • Антиоксиданти – какаовите зърна съдържат полифеноли (близки до тези във виното), които от своя страна имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаваноиди и включват катехин, епикатехин и процианидин. Флавоноидите повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диуретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

  • Теобромин – теоброминът е много лек стимулант с леко диуретично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.

  • Кофеин – какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от кафето или дори чая.

  • Фенилетиламини – те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.

  • Серотонин – какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.

  • Основни минерали – какаовите зърна са богати на много основни минерали, включително магнезии, калций, желязо, цинк, мед, калии и манган.

  • Витамини – A, B1, B2, B3, В5, C, E.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение. Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд. Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система. Високо е и съдържанието на танинови вещества – около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати.


 




Ползи на какаото за здравето на човека


 


  • В зърната на какаото се съдържа флаванол, който е в състояние значително да подобри кръвообращението в мозъка.

  • Какаото сваля кръвното налягане.

  • Ежедневната консумация на богата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващите увреждания на кръвоносните съдове, свързани с диабета.

  • Помага при хора с депресия или при предменструален синдром.

 




Странични ефекти и предозиране


Поради високото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от хора с жлъчни и чернодробни проблеми и храносмилателни смущения като гастрити, ентероколити и др. При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния дроб и жлъчните пътища. Доказано е, че 15 г какао на прах, разредени с 300 мл вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците. Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.



Нов анаболен трик за растеж – започнете деня с чаша какао FitnesBG

Суплементи на фокус – 11 натурални оръжия срещу спортни (и не само) болежки FitnesBG

Суплементи на фокус – 11 натурални оръжия срещу спортни (и не само) болежки – FitnesBG


Умора, износване на ставите и хрущялите, проблеми с концентрацията, разширени вени… Уязвимостта на човешкото тяло често се проява не само у хората, които редовно тестват границите на своите физически възможности, но и при всички останали от нас – като естествен резултат от напредването на годините. Днес ще поставим във фокуса на вниманието ви цели единайсет натурални хранителни добавки, които успешно отблъскват атаките на някои от най-широко разпространените в нашето съвремие здравословни проблеми.


Умора и липса на енергия


Суплемент: Ацетил л-карнитин + алфа-липоева киселина
Действие: Комбинация от тези две вещества увеличава ефективността на митохондриите (производителите на енергия) в клетките.
Препоръчителна дозировка: По 1,000 мг ацетил л-карнитин и по 200-400 мг алфа-липоева киселина на ден


Суплемент: Родиола (златен корен)


Действие: Тази адаптогенна билка повишава енергийните запаси в тялото и му помага да устои на опасни външни стресори като болестотворните микроби, замърсяванията, токсините и др.
Препоръчителна дозировка: 100-400 мг стандартизиран екстракт от родиола на ден


 


Износване на ставите и хрущялите


Суплемент: Глюкозамин и хондроитин
Действие: Глюкозаминът и хондроитинът са естествени химикали, които се откриват в съдържанието на ставната течност и хрущяла. Техният прием под формата на хранителни добавки облекчава артритните болки, подобрява подвижността и забавя износването на ставите, което често се наблюдава често при активно спортуващите хора.
Препоръчителна дозировка: 1,500 мг глюкозамин и 900-1,200 мг хондроитин на ден.


Проблеми с концентрацията и паметта


 


Суплемент: Куркума
Действие: Тази пикантна жълта подправка играе важна роля за предотвратяване на образуването на плаки в мозъка, които освен че затрудняват мисловните процеси, се явяват предпоставка и за развитието на болестта на Алцхаймер. Това е и обяснението защо Индия – страната, в която се консумира най-много къри и куркума, има най-нисък процент на хора, страдащи от деменция.
Препоръчителна дозировка: 500 мг стандартизиран екстракт от куркума, по 2-3 пъти на ден.


 


Суплемент: Рибено масло
Действие: Богато на омега-3 мастни киселини рибено масло не позволява на нездравословните мазнини да прекъсват създаването на нови нерви клетки в мозъка
Препоръчителна дозировка: По 2-3 гр молекулярно дестилирано рибено масло на ден


Сърдечно-съдово здраве


Суплемент: Коезим Q10
Действие: Коензим Q10 е мощен антиоксидант, който се грижи за доброто състояние на кръвоносни съдове, поддържа оптималното функциониране на сърдечния мускул и предотвратява натрупването на лошия LDL холестерол из артериалните стени.
Препоръчителна дозировка: 120 мг коензим Q10 на ден, за предпочитане приемани по време на хранене


Суплемент: Магнезий


Действие: Магнезият участва активно в регулирането на кръвното налягане, като неговият прием се свърза и с понижаването на риска от смърт, настъпила вследствие на сърдечно-съдов заболяване
Препоръчителна дозировка: 250-400 мг магнезий, магнезиев цитрат, магнезиев челат или магнезиев глицинат на ден.


Разширени вени


Суплемент: Екстракт от семена на див кестен
Действие: Екстрактът от семената на див кестен блокира освобождаването на онези ензими в нашето тяло, които увреждат капилярните стени и по този начин намалява болката, подуването и неприятният сърбеж, свързани с разширени вени.
Препоръчителна дозировка: На ден по 250-300 мг стандартизиран екстракт от семена на див кестен


Суплемент: Екстракт от семена на грозде


Действие: В семената на гроздето се съдържат антиоксиданти, които придават повече еластичност на кръвоносните съдове и ги правят по-малко склонни към подуване.
Препоръчителна дозировка: На ден по150-300 мг стандартизиран екстракт от семена на грозде



Суплементи на фокус – 11 натурални оръжия срещу спортни (и не само) болежки FitnesBG

Растежен хормон - FitnesBG

Растежен хормон – FitnesBG


Продукти:


G-Tropin 


Somatrope – 15iu


Genotropin (Pfizer)-16iu, 5.3мг 


Животът, смъртта или дори по-важните неща, като това как ще играе любмият ви футболен отбор в неделя, плюс много други неща в живота са извън контрола ни. Вместо да се ядосваме и блъскаме врати притеснявайки се за фактори, които не можем да контролираме, защо да не се фокусираме върху неща които можем? Да вземем например тренировката с тежести.


Дълги години се лутах със стандартни програми и методики, които не водеха до някакво кой знае какво развитие на физиката ми. Дойде време, когато след дипломирането ми трябваше да се завърна в родният ми град Варна и събирах багажа си полека лека. Много книги исках да оставя в старата квартира, но се напънах и си ги домъкнах в нас. Тези книги сега са виновни, за настоящият материал и откритие, което ще ви покажа.


Откритие, което промени моята физика, помогна на десетки мои фитнес клиенти да дадат огромен тласък от застоя си и да бъдат доволни от моите професионални услуги.


Не открих топлата вода, просто намерих начин да я оползотворя!


 


“Мусклулна маса с GH”


Програма, която доказва своето действие. Програма, която променя тялото ви по естествен път и кара много други хора да се замислят, какво толкова има в нея?


Какво съдържа фитнес пакета:


  • хранителен режим, изготвен, за да се стимулира секрецията на растежен хормон в тялото ви на база хранителен ресурс;

  • тренировъчна програма изготвена на база физиологията на човешкото тяло и начините по които чрез фитнес тренировка да „освободим” растежен хормон;

  • суплиментарен план – изготвен, за да ви се възстанови тялото от тежката тренировка и да предизвика анаболен прозорец преди и след тренировка, преди и след ставане от сън;

Как да увеличим нивата на растежен хормон?


До днес учените са открили няколко фактора, увеличаващи секрецията на растежния хормон(РХ). Някои от тях са извън нашият контрол, например пол, години, но някои фактори могат да бъдат манипулирани – фитнес тренировка, хранене, суплиментация;


Силови тренировки с тежести: голям брой изследвания доказаха, че силовите тренировки имат ефект върху нивата на РХ. Повечето от излседванията доказаха, че културистичната тренировка със серии от 8-10 повторения стимулира освобождаването най-вече на РХ в сравнение с всички останали програми.


Интересното е, че повишените нива на РХ се задържат до 90 минути след тренировка. Това е много добре, защото първите два часа след тренировка са най-важни за възстановяване на мускулатурата. Интересен е факта, когато ме попитат: „Ти тренираш с леки тежести, а се помпиш много?”. И нищо случайно няма тук: докато много неуки тренират с по 3-6 повторения за серия, за да покажат своята сила, аз тренирам с леко, за да покажа силата на моята визия. Когато работя с серии от по 10 повторения например и 70% от максималната ми тежест, отделям 20% повече растежен хормон, в сравнение с фитнес любител, трениращ с 100% от максималната работна тежест – той отделя едва 1% от свободния РХ!

Отделен е въпросът с нивата на млечна киселина, която се явява като страничен продукт примускулната треска – потенциален стимул за отделяне на РХ.


Аеробни упражнения: аеробиката или т. нар. кардио, може също да има ефект за отделяне на РХ. Въздействието му тук е свързано с интензивността на аеробната тренировка. Интензивността в „Кардио атака с BelchoHristov.Com” да речем е една, тук различна. Целта е просто друга. Бързите спринтове са ефективни. Това е по-ефективно от по-продължителното бягане. За 20 минути с бързи интензивни спринтове, дори по принципа на интервалният метод са по-ефективни, отколкото средното и продължително темпо.


Хранене и суплименти: Диетата е ключът към отделяне на повече РХ. И по конкретно, играта с един друг хормон – инсулина! Инсулинът е потенциален анаболен хормон и стимулира отделянето на РХ, посредством способността си да намаля кръвната захар. Когато нивото на кръвна захар е високо, това подтиска РХ и обратно. Следях мнението в един форум на д-р Ерик Серано. Той е асоцииран професор в Охайо Стейт Юнивърсити и самият той казва:


Един от най-добрите начини да увеличим нивото на растежен хормон е като избягваме бързите въглехидрати, които покачват кръвната захар и по-специално да се избягват преди самата тренировка. Ето как се разбивало мита, че преди тренировка трябвало да се яде сладко!


След тренировка правилото се променя разбира се. Аз наблягам в моя режим да се консумира специализираната протеинова напитка, която да включва въглехидрати и протеин в съотношение 2:1. Такъв продукт е единствено подходящ в случая! Когато се приеме тази напитка, резултататът е инсулинов пик до 6 часа след физическо натоварване. Това означава, че всяка приета храна през този часови прозорец отива директно в клетките ви и се оползотворява!


Аминокиселините също повлияват нивата на РХ. Л-глутамин и Л-аргинин са доказани потенциални стимулатори на РХ. Използвам в индивидуализирането на продуктите най-добрите варианти, съществуващи на пазара. За да дадат усилията на трениращият най-пълен резултат. Л-глутамин имам вече с 12-часово действие, и той е изключително подходящ за този режим. Докато Л-аргинина и опита ми с него, показват, че има способността да понижи факторите, които прчат за отделяне на РХ.


Д-р Серано дори прeпоръчва, както и аз съм на това мнение, да се примат от 10 до 15 грамаЛ-глутамин преди тренировка, заедно с Л-аргини – 6-12 грама, в интервала 40-60 минути преди физическото натоварване. Същата доза се приема и преди сън, комбинирано със ZMA и REM.


Накратко, какво прави РХ?


Продукция: произвежда се от предния дял на аденохипофизата.


Функция: растежният хормон води до следните физиологични промени:


  • Увеличена протеинова синтеза

  • Намален протеинов катаболизъм

  • Намалено усвояване на въглехидратите

  • Увеличено разграждане на мазнините

  • Увеличено разграждане на тъканите

  • Увеличена IGF секреция.

Нива: тъй като РХ се секретира на тласъци през денонощието, то нивата на кръвообръщението варират през денонощието. Те са най-високи по време на дълбок сън и като отговор на интензивни физически упражнения.


Години: нивата на РХ намаляват с годините, като намаляват с 14% за всеки 10 години след 20.


Фактори в “Мускулна маса с GH” подобряващи секрецията на РХ


Силова тренировка: средно интензивна, до 60 минути


Аеробика: кратка, високо интензивна


Хранене: избягват се въглехидрати преди фитнес тренировка, набляга се на съотношение 2:1 въглехидрати:протеин след тренировка. Въглехидрати с висок гликемичен индекс.


Суплименти: комбиниране на Л-глутамин, Л-аргинин, ZMA, Gakic, Leucic и други.


Почивка: достатъчно сън и почивка около обените часове;



Растежен хормон - FitnesBG

Колко време е необходимо за 100% възстановяване? FitnesBG

Колко време е необходимо за 100% възстановяване? FitnesBG


Съществуват два основни проблема при определяне на това, дали възстановяването на мускула е на 100%. Какво е времето завъзстановяване можем само да гадаем, защото то може да варира в много широки граници. Трябва само да кажем, че не може да се очаква 100% възстановяване в кратките периоди за почивка между отделните серии. Пълно възстановяване не може да се получи дори и за цял ден.


Може да ви се стори, че това твърдение е пресилено, но не е и невярно. Научните изследвания доказват, че са необходими 48 часа (минимум) за пълно възстановяване между силовите тренировки. Много специалисти предлагат 72 часа почивка за възстановяване след продължителна силова тренировка. Какво представлява продължителната силова тренировка обаче? Какъв брой серии от повторения би трябвало да включва тя, за да са необходими 48 до 72 часа възстановяване? Може би 3? Колко упражнения за мускула трябва да се направят? Две или три? Ако приемем най-общо, че трябва да се правят 3 серии от 4 до 5 упражнения, изискващи 2 до 3-дневна почивка, колко почивка е необходима между отделните серии, за да се възстановят мускулите?


 


Фактори, свързани с мускулното възстановяване


Съществуват няколко физиологически фактора, свързани с възстановяването на мускулите. Много от тях се отнасят до възстановяването между отделните упражнения, а други до възстановяването между отделните серии. Те обаче се включват в анализа на възстановителния процес (макар и по-краткотраен) между отделните серии.


Запасът от гликоген в мускулите е един от компонентите, който ще разгледам тук. При продължителна работа, изразходването на мускулния гликоген може да доведе до намаляване на мускулната маса. Трябва да приемем, че възстановяването между сериите се влияе и отдиетата. Добре зареденият мускул има по-големи шансове за по-бързо възстановяване от мускула, лишен от необходимите количества хранителни вещества. Ето още едно доказателство, че НВД (нисковъглехидратните диети са не толкова ефективни).


Възстановяване на по-малко от 100%


Преки данни за разпадането на АТФ по време на съкращение са били получени при изследване на здрава мускулна тъкан, третирана с отровния мускулен инхибитор 2,4 динитрофлуоробензин (ДНФБ). Тогава мускулът може да извършва още няколко наглед нормални съкращения, макар КФТ да е безвъзвратно увреден (Infante, A.A, Davies, R.E. Biochem. Biophys. Res. Commun, 9, 410 1962).


ДНФБ е мощен мускулен инхибитор на креатин фосфорилтрансферазата. Освен това е интересно да се отбележи, че редица изследвания доказват навлизането на голямо количество ДНФБ в клетките без това да ги разрушава. Освен че действа като инхибитор, КФТ прекратява действието и на аденилаткиназата.


ДНФБ встъпва в реакция и с миозина и засилва действието на актомиозин АТФ, отделяна от отровения мускул (Infante, A.A, Davies, R.E. J. Biol. Chem. 240, 3996. 1965). Трябва да се отбележи и действието на друг мускулен инхибитор ИАА, който пречи на КФТ и въпреки това отново е възможно да се произвеждат мускулни съкращения. Това откритие подкрепя идеята, че мускулът е в състояние да работи на високо ниво без да се постигне 100% възстановяване.


За да се случи това, е необходимо да има АТФ. Може да обощим, че поддържането на необходимите количества креатинфосфат е от съществено значение за извършване на качествени мускулни съкращения след усилена продължителна работа, тъй като освен количествата АТФ се повишават и количества на КФ.


Активно или пасивно възстановяване?


Във връзка с натрупването на млечна киселина препоръчвам по-ускорено възстановяване чрез стречинг след самата тренировка (за да се получи по-пълно възстановяване в дните между тренировките).


Стречингът освобождава напречните мускулни мостчета, което улеснява притока на кръв в тази област! Притокът на кръв в съответната област спомага да се отделят остатъчните продукти от стимулирания мускул. Трябва да отбележим, че мускулите, подложени на продължителен стрес, не се възстановяват бързо при повишено мускулно напрежение. Те са и най-застрашени от травми.


Психическият стрес може да повиши напрежението на мускула


Повишеното мускулно напрежение, причинено от голям психически стрес, често е свързано с травми и с ускорено намаляване на запасите от мускулно гориво. Центърът на умора се намира в централната нервна система (ЦНС). Интересно е, че регенерирането на нервните клетки е седем пъти по-бавно от това на мускулните клетки (Bompa, T.: Periodization Training. Ch. 5. Rest and Recovery, Physiotherapeutic Recovery, Part II). За спортиста е важно да осъзнае основите на мотивацията за възстановяване. Физическият и емоционален стрес могат да причинят хаос в системата на трениращия. Затова никога не тренирайте, ако сте в депресия!


Трябва да подчертая и заявя категорично, че спортистът в добра кондиция се справя много по-добре с психическия стрес от този, който има слаба психическа и физическа подготовка.


Отделянето на кортизол под влияние на стреса


Много хора смятат, че отделянето на хормона кортизол може да произведе катаболен ефект в мускулите. В статия на М. Къндил (Cundill, M. Ironman Magazine: Catabolic Counter Attack, Jan. 2000, стр. 141-143) се разглежда влиянието на стреса върху отделянето на кортизол. Диетата предоставя един от начините за намаляване нивото на кортизола. Това може да стане и чрез консумиране на напитки с въглехидрати по време на тренировката. Спортната напитка може да предизвика отделяне на инсулин, а той прекратява отделянето на кортизол. Витамин С може да помогне за контролиране на промените, предизвикани от силовата тренировка. Той може да намали влиянието на стрес факторите, водещи до производството на стрес хормон.


Вкарването на витамин С в системата намалява усещането за болка при тренировка с големи натоварвания с 44%. Макар това да ни изглежда преувеличено, научните изследвания го доказват с достатъчно много данни! (Boal, R.: An effect of ascorbic acid on delayed-onset muscle soreness. Pain, 50;317,1992). Фосфолипидът фосфатидилсерин (ФС) също влияе върху отделянето на кортизол. ФС се намира в малки количества в храната, в мозъка и мускулните клетки. Доказано е, че ФС може да намали отделянето на кортизол след тренировъчен стрес. Съществуват два вида ФС – животински (в кората на говеждия мозък) и соев ФС. Поради заболяването “луда крава”, животинският продукт може да бъде опасен и затова е изследван соевия продукт.


Данните сочат, че соевият ФС може да намали количествата на кортизола. Друг интересен факт, отбелязан в същото изследване е, че макар мускулната тъкан и на двете групи да е еднакво увредена, лицата приели ФС се радват на по-добро разположение на духа. Групата, приела ФС провежда тренировките си с по-голяма удоволствие и с по-малко стрес симптоми, тъй като усещането за опасност е заменено с чувството за добра форма. (Fahey, T.D.: The hormonal and perceptive effects of Phosfatidylserine administration during 2 weeks of resistive-exercise-induced use of PS overtraining. Be all sport, 15:135,1998).


Негативните отклонения, свързани с употребата на ФС и витамин С (намалено производство на тестостерон) могат да се преодолеят с използването на прохормони. Добре съставената андрогенна микстура е един от най-разпространените препарати за контролиране на кортизола. Трябва да подчертаем, че въглехидратите, витамин С, фосфатидилсеринът и прохормоните не действат по един и същи начин в един и същи момент. Въпреки това, всички те намаляват кортизола във всяка фаза на отделянето му под влияние на стреса.


Да оставим проблемите си извън залата


Психическият стрес, предизвикващ продължително отделяне на адреналин и съпровождащия го норадреналин, може да предизвика сериозни отрицателни последици. Отделянето на хормона може да повлияе отрицателно върху усета ни за време и върху нервно-мускулната координация. Негативното производство на адреналинов поток може също така да повиши мускулното напрежение, което да доведе до травма. Мисълта, че повишеното мускулно напрежение крие потенциална опасност от травми ни обърка донякъде по отношение на интензивността на тренировката. Не трябва да забравяме, че е необходимо да се поддържа непрекъснато добре координирана връзка между мозъка и мускула. Неведнъж сме виждали в залата някой гневно да бъхти и пуфти като луд с чувството, че е велик.


Това е повърхностна изява на интензивност и няма нищо общо с истинското съотношение между силата на ума и мускулите. В такъв случай човек действа сякаш “всеки момент ще стане злополука”. Това може да се пренесе и върху тренировката му. Когато сме ядосани не можем да излъчваме положителна енергия, а когато умът ни работи в синхрон с мускулите, резултатът е положителен. Ако действаме под влияние на отрицателните емоции, издърпването, избутването, сгъването и разгъването могат да излязат извън контрол. Знаем докъде може да ни отведе това. Маниакалният подход не води до резултата, който можем да постигнем чрез истински интензивната тренировка, с висока ефективност и без опасност от травми!


Ограничаване на производството на нерво-предавателите


От психологическа гледна точка, стресът води до спад в нивото на предаване на нервни импулси, което силно намалява производството на соматокринин (хормон, причиняващ производството на растежен хормон). Това причинява спад в производството на растежен хормон, което явно рязко намалява потенциалния анаболен ефект от тренировката. (Bompa, T.: Periodization Training. Ch. 5. Rest and Recovery, Physiotherapeutic Recovery, Part II).


Предполага се, че психическият стрес и свързаните с него синдроми предизвикват биохимични промени. Те включват промяна в нервно-мускулните връзки, намалявайки количеството на наличните нерво-предаващите елементи (ацетилхолин, норепинефрин) в мозъка. Променената химия на мозъка очевидно води до промяна и на връзката между мозъка и мускула, увреждайки сериозно връзката между мускулните и нервните клетки! В резултат на това се стига до симптоми на хронична умора и намалено физическа трудоспособност.


Изводи


Ясно е, че трудно може да определим колко време е необходимо за почивка. Спортуващите трябва да насочат усилията си към постигане на ефективна работоспособност като правилно разпределят времето за почивка. От казаното по-горе следва, че това е много по-важно отколкото само да бъхтиш с желязото. Трябва да се подготвиш физиологически, като следваш правилен хранителен режим (да консумираш подходящата храна в подходящия момент). Трябва да обръщаме внимание и на ефективното зареждане на горивната система чрез оптимално използване на дихателната система и кръвния транспорт. Не на последно място стоят и факторите, свързани с емоционалното и психическо състояние.


Трябва дебело да се подчертая, че не всички се раждаме еднакви и съществуват голям брой фактори, отнасящи се до тренировката и възстановяването на отделния човек. И все пак трябва да се стремим към оптимално възстановяване. Заявявам категорично, че интензивността е научно обосновано явление, а не произволно блъскане на тежести. Когато всички части на това цяло работят в синхрон, трениращият може да изгради високоинтензивен механизъм с главозамайваща производителност. В противен случай, играта на тренировка с тежести ще е само главозамайваща и без никакъв резултат!


Назад – >



Колко време е необходимо за 100% възстановяване? FitnesBG

Кои са най-силните хранителни добавки за чиста мускулна маса? Част I FitnesBG

Кои са най-силните хранителни добавки за чиста мускулна маса? Част I


Комплексните, а не най-концентрираните. Всъщност, с този отговор, продукт на много опит, може този материал да приключи до тук! Защото той е изчерпателен, съдържателен и истински.


В моят магазин, а и през формата за контакт, получава да не казвам хиляди, но ститици въпроси от типа:


Искам най-яките добавки и химии, за да избухна!


Не е нужно! Подгответе си храната в диетата, тренировъчния сплит и фитнес програма и започнете просто прием на най-комплексните естествени хранителни добавки. В това отношение аз съм признал фирма Universal Nutrition и техните световно популярни, търсени и бестселъри – паковете!


Измежду тях обаче има и някои формули, които заслужават и вашето внимание.


Shock therapy – перфекетен предтренировъчен продукт за свежи сили, концентрация и създаване на анаболна среда часове след фитнес тренировката. Особено, когато следват и най-важните хранения за деня – следтренировъчното и храненето след това.


Animal Pak – наричан погрешно “най-силните витамини и минерали”, се оказва, че идеята за тяхното съществуване е в тяхното комбиниране с други продукти, особено от серията Animal!


Този комплекс от съставки нахлува в кръвта ви, и успоредно с Therapy shock-а допълва всичко онова, от което имате нужда. И наистина във вашите вени ще избухнат всички анаблони процеси! Всички!


Успоредно с ускоряването на вашата обмяна и метаболизъм, точно защото трябва по точно този начин да стават нещата, добавям и трети продукт – GH MAX.


Всъщност до тук ви споделих моят първи професионален стак от хранителни добавки, който направих още през далечната за мен 2005-та година. Подобрих:


  • своята сила

  • обем на мускула

  • сепарацията си

  • издържливостта ми

Дори и съня! Защото бях просто съвършено, като по учебник възстановен. Това бе класически и работещ стак! Ето защо, аз реших да споделям моят опит със вас, защото не е нужно да се хвърляте на посоки, просто заради самото ревю на някой определен продукт!


Разглеждайте моите, които са на база опит и дори се допитвайте до мен! Определено считам, че ще съм ви полезен – поне с идея. В тази връзка споделям и още нещо – за да е работещ един стак, той трябва да е повторен следващия месец.


Любопитното за добавките и стаковете за маса е, че това са хранителни добавки. Необходимо им е период на натрупване, усвояване и материализиране на всички съставки във тъкан, сигнал или метаболизъм, за да може да “видите” търсения резултат, всъщност.


Ето защо, www.fitnesbg.com  предлага на своите фенове и нещо интересно. Всяка седмица, в секциите “Мускулна маса” и “Отслабване” ще виждате от тук нататък и такива COMBO стакове. За да си приготвите нужните количества и да сте си написали, както се казва домашното.


Горещо препоръчвам първите три продукта в тази акция:


  • Animal Pak

  • Shock Therapy

  • GH MAX


Кои са най-силните хранителни добавки за чиста мускулна маса? Част I FitnesBG

Л-карнитинът – последни проучвания и лабораторни изследвания FitnesBG

Л-карнитинът – последни проучвания и лабораторни изследвания


Л-карнитинът е вещество, което много прилича по свойства на неесенциалната аминокиселинакарнатин. Синтезира се в тялото от аминокиселините лизин и метионин. Съдържа се в някои хранителни продукти като млечните продукти и месото (особено агнешкото и телешкото). Вхранителните добавки карнитинът се включва под две форми:


  • L-карнитин (в почти всички продукти)

  • DL-карнитин (в много редки случаи)

Най-хубава новина е, че Л-карнитинът е на 100% безвреден, но ДЛ-карнитинът може да има странични действия и все още не е добре изследван. Интересното и любопитното тук е, че наскоро се разпространи новина, че л-карнитина е опасен, вреден и предизвиква сериозни щети за сърцето, мозъка и какво ли още не! В следващите редове, ще ви запозная всъщност с фактите.


 


Основни функции


Л-карнитинът пренася дълговерижните мастни киселини (триглицеридите) до митохондриите на всяка клетка – “енергийната пещ” на клетката. Там те изгарят (мазнините) и се използват за енергия. Това е и основната му функция. Освен това той увеличава енергията и мускулната издръжливост. Л-карнитинът помага много и при диети за отслабване и елиминиране на мазнините, като намалява чувството за глад и премахва слабостта. Добро е и профилактичното му действие срещу болести на черния дроб,сърдечно-съдовата система и бъбреци.


Изследвания на действието на л-карнитина се провеждат от 1937 г. насам. Тези факти, които споделям ту се потвърждават и в днешни дни. Те показват, че сърдечно-съдовата система извлича голяма полза от тази аминокиселина. Л-карнитинът стимулира работоспособността на сърцето и подобрява снабдяването му с енергия. Доказано е, че помага при сърдечна аритмия и увеличава сърдечната издръжливост. Дори притежава още едно свойство: действа като антиоксидант! Това означава, че той спомага за отстраняването на вредните съставки (радикали) от организма, натрупани в резултат на метаболизма.


Начин на употреба


Препоръчителната доза за спортуващи е от 2 до 4 грама на ден. Независимо дали сте мъж или жена. Не препоръчвам да се приема в по-малки дози, а по този начин, тъй като специфика на тази хранителна добавка е бързото й влияние върху клетъчните рецептори. Те много бързо се насищат и след 2 месеца употреба л-карнитина спира да действа!


Ето затова, ако сте решили да ползвате този вид продукти за елиминиране на мазнини, за да стабилизирате сърдечно-съдови показали и т.н., използвайте по моя препоръка тези дози и количества. Най-добре е да вземате л-карнитина един час (60 мин.) преди тренировка (аеробна или анаеробна), за да може по време на тренировката да използвате енергията на подкожните мазнини. И нека обясня защо:


  • л-карнитина нахлува в кръвта и клетките 40 минути след прием

  • първите 40-50 мин. горите мускулен гликоген, като енергиен източник, а за да гарантирате л-карнитина да “поразбута” мазнините, ви трябва повече време.

  • кардиото след силова тренировка или просто кардио ще катализира процеса на топене на мазнини, заради нахлуването на повече кислород за единица време

Ако имате почивен ден, приемете дозата за деня в два приема: първият сутрин на гладно, веднага след ставане от сън и вторият, вечер, преди сън. Защо – защото тук в тези два момента, отново гликогеновите депа са полупразни и тогава л-карнитина ще гори мазнините ви.


Ако не спортувате, прилагайте последния начин на прием на продукта. Иначе пилеете суровина.


Важни бележки


  • за да отслабвате, въведете хранителния си режим за отслабване в отрицателен калориен баланс и “отрежете” простите въглехидрати (запазете ги само след силова тренировка изпълнена а последвало кардио!)

  • във програмата ви за зала правете до 10-12 повторения за малките и големите мускулни групи! Не прекалявайте с 15 и нагоре повторения, тъй като прехвърляте сигналите до мускулите и сърцето вече в друга посока! Съвета ми и за жени и мъже.

  • Правете взривно кардио след силовата ви тренировка по програма за отслабване, до 20 минути и монотонно такова само сутрин на гладно и вечер преди сън. Тук можете да си позволите по-дълги сесии – но все пак до 40-50 минути.

  • Приложете комплексно диетата и фитнес програмата за остлабване с дози от 2 до 4 грама дневно за период от не повече 2 месеца! Това е напълно достатъчен период (ако режимите ви са правилни и работещи), за да свалите 15-17 килограми ненужни килограми – мазнини!

След този период, направете пауза и преустановете употребата на л-карнитин. Първо, защото вашата цел е факт (отслабване) и второ – продължавам да твърдя, че тази “химия” все пак не ви е нужна вечно! Нали? Направете си формата веднъж и след това поддържайте с фитнес програма и диета за здраве и поддържане на тегло.


За максимален ефект комбинирате л-карнитина със силен и хубав термогенен фет бърнър или по-лежерна форма на термогенетиците. Вторият вариант е удачен за хора, които все още имат проблем с кръвното налягане. Но тази комбинация “издухва” много осезаемо мазнините ви.


Към Анаболни Стероиди 



Л-карнитинът – последни проучвания и лабораторни изследвания FitnesBG

неделя, 6 октомври 2013 г.

Aлфа-липоева киселина (r-ALA) Биологичната мощ на универсалния антиоксидант

Aлфа-липоева киселина (r-ALA)

Четиво за 13 минути


Aлфа-липоева киселина (r-ALA)


Биологичната мощ на универсалния антиоксидант



Алфа-липоевата киселина е един от най-популярните и универсални антиоксиданти, използван широко в спортната и здравословната суплементация. Алфа-липоевата киселина се използва като мощен антиоксидант срещу стареенето, подпомага отслабването, често е срещана в стаковете за предтренировъчно суплементиране, и освен това бива един от най-предпочитаните помощници за покачване на мускулна маса при високовъглехидратно хранене.

Освен всичките си положителни черти, алфа-липоевата киселина има и една неизвестна страна, а именно нейните разнообразни форми, които се различават не само по цена и биоактивност, но и по биологични свойства и въздействие.

Формите на алфа-липоева киселина


Това, което често си купуваме от магазина, бива означено просто като алфа-липоева киселина, без да се означи формата на киселината. Всъщност тогава ние закупуваме смес от (R)- и (S)- форми (разликата е в пространственото разположение на молекулната структура). Производителите предпочитат да не продават чиста r-ALA поради изключително високата цена. Затова при производствения процес r-ALA се смесва поравно със s-ALA.

R-изометричната форма е натуралната и биоактивна форма на алфа-липоева киселина, като е единствената, която се синтезира в човешкия и животинските организми. Тя се отличава с роля, подобна на витамините в метаболизма, която синтетичната форма не притежава. При многото клинични тестове се отбелязва, че поради специфичното си действие върху реакциите in vivo, r-ALA показва, че е хранително предпочитаната форма от тялото.

s-ALA за първи път е синтезирана по химичен път през 1952 г. Въпреки че не се отличава като токсична и вредна форма, тя притежава две отрицателни качества. S-ALA проявява силна токсичност при плъхове, страдащи от дефицит на витамин B-1, както и потиска действието на r-изометричния си аналог.

Много изследвания стигат до извода, че двете форми се конкурират в своето действие, което води до заключението, че популярните комплекси на пазара по 50% s-ALA и r-ALA са противопоказни.

Още първите изследвания през средата на XX век демонстрират разликата в потентността на двете форми и стигат до извода, че те не са еквивалентни. Въпреки че не е доказано по-абсолютен начин, някои сравнителни тестове предполагат, че r-алфа-липоева киселина е почти два пъти по-потентна от своя синтетичен аналог.

Източници на r-алфа-липоева киселина


За разлика от синтетичната s-ALA,r-ALA е натурална форма и се съдържа в множество храни. Нейните концентрации са най-високи в животински източници като бъбреци, черен дроб и сърце. R-ALA се съдържа и в някои растителни източници като спанак, броколи и мая.

Недостатък на хранителните източници на алфа-липоева киселина е, че тя е винаги ковалентно свързана и трудноусвоима, като лесно се разгражда от протеолетичните (протеинови) ензими. Освен това нейните количества в храната са сравнително ниски.

Как работи r-ALA?


Натуралната алфа-липоева киселина е r-формата, която бива свързана с протеини и функционира като мощен кофактор на няколко ензимни комплекси в митохондриите, които участват в производството на енергия и разграждането на алфа-кетокиселините и аминокиселините. Приемана като хранителна добавка, r-ALA избягва метаболитните реакции и бързо повишава нивата на алфа-липоева киселина в плазмата.

R-ALA е мощен антиоксидант, който бива водно и мастноразтворим. Силните антиоксидатни качества са характерни както за окислените, така и за редуцираните форми. R-ALA участва директно в регенерирането на аскорбиновата киселина (витамин C) от дехидроаскорбинова киселина и индиректно в регенерирането на друг силен антиоксидант, какъвто е витамин E. Също така е установено, че алфа-липоева киселина увеличава интраклетъчните нива на важните антиоксиданти глутатион и коензим Q10.

Друго свойство на алфа-липоева киселина е свързано с взаимодействието с различни минерали. Тя формира стабилните комплекси с цинк, манган и мед. R-ALA реагира и с изключително силни токсини като арсен, живак и кадмий, като изчиства организма от тях.

Доказани и потенциални ползи при хора


  • Ползи при третирането на диабетна невропатия. Пациенти, приемащи по 600 мг алфа-липоева киселина отбелязват понижаване на болките, парестезията и вкочанеността.

  • Потенциал при третирането и превенцията на диабет тип 2. R-ALA подобрява транспорта на глюкозата, засега не успява да покаже влияние върху инсулиновата чувствителност при хора, но подобрява производството на енергия (АТФ) от глюкозата, намалява нивата на кръвната глюкоза и регулира оксидантните увреждания, сърдечните увреждания и липидната пероксидация.

  • Помага при болест на Пик: R-ALA, а не s-ALA успява да стимулира дефицитните пируват-дехидрогеназни комплекси в мозъка при васкуларна (съдова) деменция, наричана още болест на Пик. Подобни ефекти не се отбелязват при болест на Алцхаймер.

  • Смята се, че забавя стареенето.  При тестове за въздействието на r-ALA върху култивирани човешки ретинални пигментни епителни клетки се установява защитен ефект срещу оксидантния стрес и клетъчните дисфункции, предизвикани от остаряване. Друго изследване от същите автори демонстрира подобен защитен ефект върху ретиналните клетки от акролеин, токсично вещество в цигарения дим.

  • Потенциални ползи при превенцията на болест на Паркинсон, поради свойството на r-ALA да увеличава нивата на антиоксиданта глутатион в мозъчните клетки PC12, които регулират целостта и функциите на митохондриите.

  • Понижава кръвното в комбинация с L-Карнитин: Съществуват няколко изследвания, които следят комбинирания ефект на r-ALA с ацетил L-карнитин върху хора. Потенциалните ползи са свързани с понижаване на кръвното налягане и регулиране на васкуларната функция при хора, страдащи от коронарни болести на сърцето. Двете съставки могат да имат огромен потенциал при превенцията и третирането на болест на Алцхаймер, поради въздействието върху ацетилхолина, оксидантния стрес и функционирането на митохондриите в мозъка. Други потенциални свойства са свързани с превенцията на болест на Паркинсон, поради положителния ефект върху оксидантния стрес и клетъчните дифункции на мозъчните клетки. Самостоятелните изследвания на r-ALA не успяват да демонстрират влияние върху кръвното.

  • Множествена склероза – ползи: Тестовете върху хора демонстрират положителни резултати при третирането на множествена склероза, като потенциални ползи може да има и при други хронични заболявания на централната нервна система.

Доказани и потенциални ползи при животни


  • Редовната употреба на D-галактоза от плъхове и мишки предизвиква засилване на застаряването и се използва за модел за старост. Хроничното и системно излагане на D-галактоза предизвиква невродегенерация и потиска когнитивните функции и неврогенезата, засилвайки всички маркери на оксидантния стрес. Употребата на r-ALA възстановява когнитивни дисфункции и невродегенерацията, както и регулира периферните оскидантни увреждания;

  • R-ALA е единствената форма, която успява да прояви защитни функции и да предотврати смъртта на клетките при излагане на токсични нива на хомоцистеинова киселина и бутионин сулфоксимин при плъхове;

  • При тестове върху плъхове се установява, че r-ALA понижава оксидантното увреждане и възстановява нивата на аскорбинова киселина в сърдечните тъкани, като забавя и стареенето на клетките. Тестовете демонстрират и защитен ефект върху сърдечните тъкани при въздействието на липидната пероксидация и възпалителните цитокини. Защитните свойства на r-ALA върху сърцето могат да се изразят и в потенциалните и терапевтични ползи при третирането на диабет тип 2.

  • Увеличеният прием на глюкоза при плъхове отбелязва драстичен ръст на нивата на мощния радикал супероксид в сърдечните митохондрии, както и увеличаване на отпадъчните продукти на глюкогенезата. Употребата на r-ALA отбелязва понижаване на кръвното налягане и нивата на супероксид и отпадъчните продукти.

  • Употребата на r-ALA върху плъхове отбелязва засилване на окислението на пируват чрез стимулиране на пируват-дехидрогеназата и регулиране на глюкогенезата и окислението на свободните мастни киселини. Това бива една от първите индикации за потенциални ползи при контрола върху диабет тип 2.

  • Установено е, че нивата на желязо и оксидантният стрес при 24-28-месечни плъхове са близо с 80% по-високи, отколкото при 3-месечни плъхове. Поради хелатните си свойства, третирането с r-ALA понижава драстично нивата на желязо и оксидантния стрес при възрастните плъхове, което прави r-ALA потенциален регулатор на уврежданията, свързани със застаряването.

  • Комбинацията на r-ALA с ацетил L-карнитин е популярна и при изследвания върху животни. Тестове върху възрастни кучета демонстрират подобряване на когнитивните процеси като заучаване и памет. Същата комбинация при възрастни плъхове подобрява паметта, като защитава увреждането на РНК и ДНК от оксидантния стрес. Друго изследване върху плъхове, изложени на хронична употреба на олеинова киселина, демонстрира ползите от едновременната употреба на двата продукта при понижаването на оксидантния стрес, увеличаване на мембранния потенциал на митохондриите, регулиране на протеиновите експресии, увеличаване на производството на аденозин трифосфат и засилване на инсулиновата секреция. Комбинирането на двата продукта бива по-ефективно, отколкото самостоятелната им употреба.

  • След 30 седмици диабет при плъхове, r-ALA демонстрира най-висока потентност при превенцията на микросъдови увреждания, поради регулиране на производството на радикали в митохондриите. R-ALA запазва и перицитното покритие на ретиналните капиляри, което предоставя допълнителна ендотелна защита при диабетна ретинопатия.

  • Подобрява инсулиновата чувствителност при инсулиново резистентни плъхове. Именно върху плъхове е проведено едно сравнително изследване за ефекта на r-ALA и s-ALA. Резултатите демонстрират, че r-ALA увеличава усвояемостта на глюкозата в мускулите с 65%, докато s-ALA само с 29%. Освен това r-ALA значително понижава плазмените нива на инсулина със 17%, докато s-ALA ги увеличава с 15%, което означава, че прием единствено на s-ALA може да увеличи инсулиновата резистентност.

  • R-ALA е от 2 до 7 пъти по-ефективна от s-ALA при превенцията на катаракти (перде) на очите при новородени плъхове под въздействието на токсичния бутионин сулфоксимин.

Странични ефекти


Приемана в препоръчителните дози, r-ALA не проявява сериозни странични ефекти. При някои индивиди независимо от дозата могат да се проявят реакции като дразнене по кожата, силно потене и странен аромат на потта, стягане в гърдите и затруднения в дишането.

Повече странични ефекти могат да се регистрират при превишаване на препоръчителните дози. Такива нежелани ефекти са дразнене в стомаха, гадене, диария и газове. Високи дози r-ALA могат да предизвикат и рязко падане на кръвната захар. Не е препоръчителен приемът на r-ALA с лекарства, които понижават кръвната захар.

Приемът на алфа-липоева киселина от хора на ВМ-НВД, Аткинс (кето диета)  други нисковъглехидратни диети, както и в гладни периоди от диети с периодично гладуване може да доведе до спад в кръвната захар.

Трябва да се отбележи липсата на достатъчно изследвания за потенциални странични ефекти при бременни, кърмещи, деца и индивиди с бъбречни и чернодробни заболявания. Най-добре приемът на алфа-липоева киселина в такъв случай да бъде консултирана със или назначена от лекар.

С какво да комбинираме r-алфа-липоева киселина?


R-ALA е универсален антиоксидант, който влияе положително върху нивата на други силни антиоксиданти като витамин C, витамин Е, глутатион и коензим Q10. Алфа-липоевата киселина взаимодейства и с минерала цинк, който също бива потентен антиоксидант. Положителен ефект би имал прием и с други антиоксиданти като селен, витамин А и убикинол.

R-ALA действа като мощен синергист заедно с ацетил L-карнитин. Освен, че неутрализира свободните радикали, освобождавани от метаболитните реакции на ацетил L-карнитин, двете вещества, заедно, а не поотделно, показват силно действие при третиране на Паркинсон и възстановяване на дисфункции в мозъчните митохондрии.

Почти всички производители добавят към r-ALA и биотин (витамин B-7). Причината за това е твърдението, че редовният прием на r-ALA потиска зависимите от биотина карбоксилази в черния дроб. Единственото доказателство за това е едно изследване за ефекта на алфа-липоевата киселина върху плъхове, като доказателства за подобен ефект върху хора липсват.

Препоръчителни дози


Не са установени конкретно действащи дози на r-ALA. Повечето изследвания върху s-ALA иr-ALA включват дози в широки граници. За s-ALA безвредните и ефективни дози са от 600 до 1800 мг дневно. Имайки предвид по-високата потентност, предполагаемите ефективни и нетоксични дози на r-ALA варират от 200 до 900 мг дневно.

Различните производители препоръчват прием на 100-200 мг с храната, 2-3 пъти дневно. В рамките на тези дози е невъзможно да се проявят силни странични ефекти или да се стигне до интоксикация. От друга страна тези дози са установени като ефективни в клиничните изследвания.

Препоръчителен е прием на r-ALA малко преди хранене или с храната, като за предпочитане са въглехидратните храни.

R-ALA  може да бъде приемана и на гладно, ако се цели предтренировъчно стимулиране, антиоксидантен ефект или изчистване на глюкозата от кръвта. Препоръчително е да се внимава с приема на гладно, защото може да предизвика хипогликемия при високи дози или чувствителни индивиди.

Къде можем да намерим r-ALA?


R-ALA е изключително скъпа съставка, затова комплексните формули, които я съдържат, се броят на пръстите на едната ръка. Това най-често са спортни формули, които използват подбрани потентни съставки и чиято цел е предтренировъчното стимулиране или покачване на мускулна маса.

Както вече беше споменато, r-ALA се съдържа във всеки продукт, който е означен като алфа-липоева киселина, като заема 50% от състава, а останалите 50% са s-ALA. Поради отбелязаните недостатъци на комбиниране на двете форми се предполага, че тези продукти биха били със значително по-ниска биоактивност.

Някои “елитни” производители предлагат r-ALA в своите гами, като разфасовките включват между 100 и 200 мг алфа-липоева киселина в капсула. Плюс за потребителите е, че продуктите със 100% съдържание на r-ALA винаги са отбелязани като такива. Единственият им недостатък е високата цена.


Aлфа-липоева киселина (r-ALA) Биологичната мощ на универсалния антиоксидант

Есенциални аминокиселини, BCAA и левцин Кое е най-ефективното средство за постигане на спортни резултати?

Есенциални аминокиселини, BCAA и левцин


Четиво за 14 минути

Масово в модерната спортна суплементация се използват комплекси или отделни аминокиселини. Аминокиселините в свободна форма могат да бъдат открити в самостоятелни продукти, да обогатяват протеина, да бъдат добавени към предтренировъчни, интратренировъчни и енергийни формули. Но голяма част от потребителите не знаят, че когато се употребява терминът аминокиселини, могат да се визират напълно различни комплекси, а селекцията от отделни видове аминокиселини да се използва за коренно различни цели или да имат различна ефективност. Затова обект на настоящия анализ ще е разликата между най-ефективните комбинации, които се предлагат на пазара.


Кои са есенциалните аминокиселини?


Есенциалните аминокиселини са тези, които не могат да бъдат синтезирани от тялото въз основа на други вещества и затова трябва да бъдат набавяни от външни източници като храна или хранителни добавки. Те не са есенциални, защото имат по-важно значение за тялото, а само защото единствените източници са извън него.


Есенциалните аминокиселини са девет. Това са левцин, изолевцин, валин, триптофан, хистидин, лизин, метионин, фенилаланин и треонин. Те не трябва да се бъркат с условно есенциалните аминокиселини, с които се наименуват тези, които са нужни при определени условия или групи от хора.


Сред деветте есенциални аминокиселини има три, които се отличават от другите. Това са левцин, изолевцин и валин, които се наричат верижно разклонени или BCAA. Те се отличават с разклонена молекулна структура и съставляват близо 35% от есенциалните аминокиселини, които се намират в човешката мускулатура.


Eсенциалните аминокиселини, BCAA и самостоятелен левцин. Защо тези три опции?


Основната причина да се съпоставят тези три варианта на аминокиселинни продукти е, че начинът на действие, функции и ефективността може да се различават коренно. Единият комплекс може да е по-ефективен за определени цели, докато другите за други. Също така при сравнение едната от трите ни опции има шанс да се окаже по-ефективна и разликата в процентно съдържание да е статистически значима.


Друга причина, поради която се съпоставят есенциалните аминокиселини, BCAA и самостоятелен левцин е широкият избор на пазара на хранителни добавки и популярността на този клас продукти.


Най-накрая, изборът ни може да се аргументира с доказаната ефективност на тези варианти в спортната суплементация, която надминава тази на неесенциалните аминокиселини и протеиновите пудри.


Усвояемост и възможни интеракции между аминокиселините?


Всяка от тях има своите метаболитни функции и действа въз основа на определени метаболитни пътища. Възможно е аминокиселините да взаимодействат помежду си, като това взаимодействие да се изразява както в позитивен, така и в негативен план. Някои аминокиселини се конкурират с други при усвояването през храносмилателния тракт, при използването на рецептори или метаболитни пътища.


Есенциалните аминокиселини се усвояват сравнително бързо през храносмилателния тракт. Изследванията показват, че най-бързо усвоими са метионин, левцин, изолевцин и валин. Същите аминокиселини имат не само бърза усвояемост, но и висока биоактивност, която достига 83-94%. Като цяло всички есенциални аминокиселини притежават по-бърза усвояемост, по-висока усвояемост и повишават в по-голяма степен плазмените си нива в сравнение с неесенциалните аминокиселини.


Измежду есенциалните аминокиселини има такива, които се конкурират при усвояването през храносмилателната система. In vitro и in vivo изследванията показват, че триптофанът потиска силно усвояването на хистидина през храносмилателния тракт. Метионинът също демонстрира потискащи свойства над повечето аминокиселини, които се изразяват най-силно върху хистидина. Причината за тези качества на метионина са, че това е една от аминокиселините, които се усвояват бързо в храносмилателния тракт, но се трансферират бавно извън него, което забавя преминаването на останалите аминокиселини.


Докато за голяма част от есенциалните аминокиселини няма значение, то антагонизмът сред верижно разклонените аминокиселини влияе върху техните функции. Върху антагонизма на BCAA са провеждани in vivo и in vitro изследвания, като всички те достигат до извода, че левцинът потиска храносмилателна абсорбация на изолевцина и валина, както и последните две потискат усвояемостта на левцина. Обикновено този ефект се преодолява след 30-60 минути, в зависимост от това колко бързо ще се усвои някой от антагонистите.


Антагонизмът на BCAA се откроява и на метаболитно ниво. Тестовете върху животни установяват, че прекомерната консумация на левцин понижава драстично плазмените нива на валина и изолевцина. Високите нива на левцин водят до нежелани ефекти като повишаване на апетита, увеличаване на мазнините и намаляване на ефективното усвояване на храната.


От своя страна прекомерните нива на валин и изолевцин въздействат в по-малка степен върху плазмените концентрации на левцин. Установява се, че антагонизмът е най-силен измежду левцина и изолевцина, като добавяне на умерени количества изолевцин към диета, богата на левцин възстановява бързо нормалните стойности в тялото.


Интеракциите измежду аминокиселините довеждат до няколко извода:


Есенциалните аминокиселини биха били ефективни като усвояемост и повишаване на плазмените нива, но една от аминокиселините, метионин, има потискащи свойства и забавя усвояването на другите. Друг недостатък на комплекса от есенциални аминокиселини, както и на BCAA е антагонизмът между левцин от една страна и изолевцин и валин от друга.


Свои нежелани ефекти може да има и самостоятелната употреба на левцин, който въздейства потискащо на другите верижно разклонени аминокиселини и прекомерният му прием при ниски количества на валин и изолевцин ще доведе до потенциални отрицателни ефекти.


Научни изследвания върху есенциалните и верижно разклонените аминокиселини


При добавяне на есенциални аминокиселини към микс от протеин и въглехидрати се отбелязва увеличаване на инсулиновия отговор. Установява се, че този ефект се стимулира не само от левцина, но и от фенилаланин и тирозин. Установена е връзка между секрецията на инсулин и плазмените нива на тези три аминокиселини;


Върху левцина са проведени изследвания, които установяват, че не влияе върху маркерите на анаболните процеси при възрастни мъже. Тестове върху комплекси от есенциални аминокиселини установяват, че те стимулират мускулния анаболизъм при стари хора, като балансът в нивата на фенилаланин се променя драстично;


При едно сравнително изследване за въздействието на есенциалните и неесенциалните аминокиселини върху мускулния протеинов баланс след тренировка се установява, че 6 г есенциални аминокиселини стимулират два пъти по-силно възстановителните процеси, в сравнение с микс от 3 г есенциални и 3 г неесенциални аминокиселини.


В друго изследване микс от есенциални аминокиселини се оказва по-неефективен, отколкото самостоятелно приеман левцин.


Приемът на верижно разклонени аминокиселини засилва плазмените концентрации на левцин, изолевцин, валин и глутамин по време на продължителни натоварвания. При сравнение между микс от есенциални аминокиселини и BCAA се установява, че BCAA повишава нивата на амония и плазмените концентрации на левцин, изолевцин и валин в по-голяма степен, отколкото есенциалните аминокиселини, въпреки че количествата BCAA в микса от есенциални аминокиселини са същите като приеманите отделно верижно разклонени аминокиселини;


Приемът на BCAA по време на продължителна тренировка не води до промяна на отделяната млечна киселина, но приемът след физическо натоварване понижава активността на ензимите креатин киназа и лактат дехидрогеназа, което предполага защитна роля срещу мускулните увреждания;


Много специалисти потвърждават свойствата на BCAA да стимулира протеиновия синтез и мускулния анаболизъм. Засега липсват сравнителни изследвания между ефекта на верижно-разклонените аминокиселини и левцина, като до голяма степен е възможно този ефект да се дължи изцяло на качествата на левцина;


Актуален е въпросът с качествата на верижно-разклонените аминокиселини да увеличават издръжливостта и забавят настъпването на умората при продължителни тренировки. Една част от изследванията потвърждават тези твърдения, като приемът на BCAA преди и по време на тренировка въздействат положително върху издръжливостта. Ефектът се откроява при спортове като бягане на дълги разстояния и колоездене, като е особено силен при горещо време.


Съществуват и критици на тези твърдения. Всъщност, по-старите положителни изследвания не са провеждани достатъчно стриктно и не са напълно достоверни. Това се отнася и за голяма част от изследванията, които отричат тези качества на BCAA. Последните тестове имат по-скоро положителни резултати за подобряването на издръжливостта;


Предишни изследвания твърдят, че верижно разклонените аминокиселини действат като трети енергиен източник за тялото, след въглехидратите и мазнините. В подкрепа на това твърдение е и високата калорийност на BCAA, която надвишава средната за протеина.


По-нови изследвания твърдят, че BCAA са неефективни като енергиен източник, защото ензимите, които ги разграждат, са слабо активни по време на физическо натоварване и приемът на въглехидрати допълнително може да потисне използването им за енергия. Докато окислението на въглехидратите и мазнините се увеличава от 10 до 20 пъти по време на тренировка, то ръстът на окислението при верижно разклонените аминокиселини е само 2-3 пъти.



Есенциални аминокиселини, BCAA и левцин Кое е най-ефективното средство за постигане на спортни резултати?